Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 112

— Почакай — внезапно се обади той. — Нека ти помогна с това.

— Няма нужда. Ще се справя.

Той се престори, че не я чува, и взе коша. Беше по-тежък, отколкото очакваше. Въздържа се да не изпъшка, докато го вдигаше.

Сересе го последва навън. Влагата по лицата им проблесна на светлината в коридора. От парата по главите им тук-там бяха щръкнали отделни косми. Спряха и размениха погледи. Сърцето му бясно туптеше.

Искаше да я докосне.

— Сересе.

Беше Барача. Стоеше до отворената врата, която водеше към площада.

Момичето вдигна очи към тавана.

— До скоро — сбогува се тя и се усмихна извинително.

Отправи се към баща си и само веднъж погледна назад.

Барача изгледа гневно Нико с притъмняло лице.

Следобедът на първия ден течеше бавно и Нико и останалите ученици както обикновено се потяха над движенията си кали. Мястото за обучение беше претъпкано с насъбралите се рьошуни, които сега усъвършенстваха уменията си. Поляната едва побираше всички, докато горе от своята кула Ошьо ги наблюдаваше през прозореца, гледащ към площада.

Учениците бяха събрани в далечния ъгъл и вече се бяха задъхали от изтеглящите удари, които бяха упражнявали по време на следобедния си урок, и сега правеха някои прости комбинации от вътрешни и външни удари, докато Барача излапваше указанията си за реда на упражненията.

В онзи ден Барача се държеше по обичайния си сприхав начин. Поведението му не беше нито по-добро, нито по-лошо от обикновено и доста от учениците, които бяха твърде мудни за настроението му, получиха по някой шамар зад врата. В един момент той се разкрещя право в лицето на Алеас, че не внимава достатъчно в онова, което прави. Това не беше необичайно, защото той винаги изискваше от ученика си повече, отколкото от останалите, но на Нико и на другите ученици им стана неприятно. Те знаеха, че Алеас е най-добрият между тях и не заслужава такова отношение.

Точно по средата на тази тирада на мястото за обучение внезапно настана тишина. Барача спря насред изречението и очите му гневно проблеснаха, когато се обърна да види кой отвлича вниманието на учениците.

И ето че недалече от мястото, където стояха, видяха Аш да крачи с гол меч в ръка. За пръв път беше излязъл да се обучава заедно с останалите, вместо да се упражнява сам призори, както обикновено правеше.

Насъбраните рьошуни се върнаха обратно към заниманията си, но сега учениците не бяха толкова съсредоточени в обучението. Мнозина наблюдаваха с крайчеца на окото си как възрастният мъж в черна роба се упражнява заедно с тях и голото му острие проблясва на слънцето в поредица от движения, които бяха твърде бързи, за да могат повечето от тях да ги проследят. Това само влоши настроението на Барача. Той шляпна неколцина от учениците, за да ги накара отново да се съсредоточат в заниманията си.

Въпреки това Барача не беше доволен. Някои от по-младите рьошуни спряха, за да наблюдават как тренира старецът. Като видя това, Барача се намръщи.

След известно време той позволи на учениците да спрат, за да пийнат вода и да си отдъхнат.