Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 110

Рутината на всичко това постепенно издълба каналите, по които се движеше ежедневието му. Той започна да свиква с нея. Известно време не гледаше нито назад, нито напред.

Една сутрин преди закуска Нико видя някакво момиче да пресича площада.

Това толкова го стресна, че изпусна своето ведро с вода на земята. Той се сепна и сърцето му се разтуптя лудо не просто защото виждаше жена. Нито пък беше заради външния й вид — бе облечена в проста роба, черна като косата й, която беше дълга и падаше свободно на гърба й, лицето й беше мургаво и скулесто, а очите й — големи. По-скоро причината беше в начина, по който вървеше. Имаше дълги крака и стъпваше уверено с полюшваща се под робата грациозност, която запленяваше мъжкия му поглед, лишен твърде дълго време от такива гледки.

Нико забрави за ведрото с вода и забърза след нея. Видя я да влиза през вратата на северното крило. Измисли набързо някакво извинение да я последва и да разбере коя е.

Той забързано влезе през вратата. Огледа се наляво и надясно. Тя беше изчезнала. Зачуди се за момент дали не му се е привидяла.

През следващите дни той я срещна няколко пъти. Но всеки път я зърваше само за миг и винаги по време на обучението или на път за него, когато не можеше да се мотае. Това беше обезсърчаващо. Откри, че непрекъснато се озърта в очакване да я види.

— Коя е тя? — попита той Алеас една вечер по време на храненето.

— Кой? — отвърна Алеас, но престорената невинност в гласа му го издаде.

— Знаеш кой. Момичето, което непрекъснато виждам наоколо.

— Това не е момиче, Нико. — На устните на Алеас проблесна вълча усмивка. — Това е дъщерята на моя учител и ще е добре да държиш очите си далеч от нея, да не говорим за ръцете. Учителят ми е твърдо решен да я опази.

— Барача? Тя е негова дъщеря? — Това направо смая Нико.

— Нико, това дали ти харесваш, или не харесваш някой човек, не влияе върху възможността му да има деца.

— А как е името й?

— Сересе.

Името беше мерсиянско и той отбеляза това.

— Да — съгласи се Алеас. — Майка й е била мерсиянка. Защо са всички тези въпроси? Май няма нужда да питам.

— Какви въпроси? — рече Нико и извърна поглед, но после попита: — Колко време ще остане?

— Ах, ти, хитрецо! — въздъхна Алеас. — Нека ти повторя с риск да стана досаден. Тя е дъщеря на Барача. Тук е за няколко седмици да види баща си. След това ще се върне в Ку’ос, където работи за нас. Ако по време на престоя й тук някой се опита да я задиря, по какъвто и да е начин и под „задиря“ имам предвид да говори с нея, да я гледа или да мисли за нея, докато се опипва под одеялото, та ако през това време между нея и теб се случи кое да е от тези неща, то бъди сигурен, че учителят ми ще ти отреже топките. Погледни го. Дори в момента ни наблюдава. По-късно ще ми се скара, задето съм говорил с теб.

Нико се облегна, настанявайки се по-удобно на стола си. Не се съмняваше в предупреждението на Алеас.

Ала въпреки това, след като другарят му насочи вниманието си обратно към супата си, Нико огледа столовата с надежда да я зърне и изпита разочарование, когато не я видя.