Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 111

На сутринта пътищата им най-сетне се пресякоха и той разбра, че им е било предопределено да се срещнат. Нико вярваше в тези неща.

Беше Денят на глупаците — свободният му ден — и той тъкмо влизаше в пералнята, за да изпере дрехите си, преди да тръгне на обичайната си разходка в долината.

Тя беше там. Стоеше в пълното с пара помещение и изстискваше последните дрехи от прането си. Нико спря на прага, разколебан дали да влезе, или да си тръгне.

— Здравей — непринудено го поздрави тя и хвърли поглед към него през рамо.

Гласът й го накара да влезе в стаята. Той затвори вратата след себе си и прекоси помещението. Остави дрехите си до казана с вода, който бълбукаше над огъня, кимна, й и се усмихна.

Тя сгъна една мокра туника и я сложи върху купчината дрехи, които вече бяха натрупани в коша. Докато вършеше това, Нико я наблюдаваше. Ръкавите на робата й бяха навити нагоре, а черната й коса беше вързана назад, за да не пада върху лицето й, което беше поруменяло от топлината. Той осъзна, че тя е на горе-долу същата възраст като него.

— Какво има? — попита тя и се усмихна за миг.

— Нищо — поклати глава той. — Аз съм Нико. Ученикът на учителя Аш.

Забеляза, както се и надяваше, че тези думи предизвикаха у нея промяна — сега тя обърна по-голямо внимание на човека, с когото разговаряше. Тъмните й очи го огледаха и като че ли се задържаха малко повече върху него. Той осъзна, че това е онзи поглед. Погледът, който го караше да се изчервява и да се превръща в идиот.

Той затвори уста. Имаше чувството, че каквото и да каже, то ще е изречено с пелтечене или ще прозвучи глупаво, или по-лошо — и двете.

— Аз съм Сересе — представи се тя.

Гласът й беше дълбок и дрезгав. Нагоре по бедрата му премина тръпка.

— Знам — отвърна той и мигновено съжали.

Това, изглежда, й достави удоволствие — фактът, че той знаеше името й, или внезапното му смущение, той не знаеше кое от двете.

— Трябва да си мерсиянка — осмели се да предположи той, опитвайки се да възвърне самообладанието си. — Сересе. Означава „остър“ на стария език.

— Аха. Мисля, че разпознавам акцента ти.

— Да. Аз съм от Бар-Кхос.

— Аха. — Отново беше впечатлена.

Отвън се чу звънът на камбаната, обявяващ часа.

— Е, всичко това е на твое разположение — каза тя и посочи бълбукащата вода, докато хвърляше последните си дрехи в коша.

— Почакай — изтърси той и още докато го казваше, си спомни за острото предупреждение на своя приятел.

Но пулсът му се беше ускорил при внезапната мисъл да предложи на момиче да прекара деня с него. Можеха заедно да се разхождат в долината, да разговарят, да се смеят и да се опознават.

— Днес е свободният ми ден — обясни той. — След като приключа тук, отивам да се разходя наоколо. Защо не дойдеш с мен?

Тя се замисли върху думите му поне за няколко удара на сърцето.

— Опасявам се, че баща ми ме чака.

— О — отвърна той сразен, макар че малка част от него изпита облекчение.

— Но може да го направим някой друг път — ведро отвърна момичето.

То се наведе да вземе коша. Нико не се сдържа да не се възхити на формите й отзад.