Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 114

Без да каже и дума, Барача се обърна и сложи ръце върху решетката. Той изпъшка от усилието, пантите изскърцаха и решетката се отвори.

Нико погледна в мрака. Долу течеше вода, невидима, но плашеща. Усети как по лицето му от нея полъхва хлад. Беше подземен поток, който течеше точно под манастира.

Неволно Нико бързо се отдръпна от кладенеца.

— Какво искаш от мен? — попита той.

Барача се наведе и вдигна нещо от пода. Беше ведро, позеленяло от водораслите и вързано за прогнило въже. Другият края на въжето беше вързан за желязната решетка.

Мъжът алхази спусна ведрото в черния мрак.

— Дъщеря ми май е загубила нещо вчера — обясни той. — Искам да се спуснеш долу и да го намериш.

Нико се отдръпна още крачка назад от кладенеца.

— Убеден съм, че няма да го направя.

Въжето в ръката на Барача подскочи, повлечено от течението. Той стегна хватката си. Нико чу как ведрото се удря в камъка, а шумът на водата, която се блъска в него, се усили още повече.

— Ще го направиш — увери го Барача. — По един или друг начин ще се спуснеш там, долу.

Нико гледаше втрещено потъналото в тъмнина лице на мъжа. Не можеше да каже дали той говори сериозно, или не.

Ако се опитва да ме уплаши, успя!

Нико искаше да побегне. Краката му обаче сякаш бяха пуснали корени в каменния под. Барача направи крачка към него, като влачеше въжето след себе си. Въпреки това Нико не можеше да помръдне.

Той отвори уста да изкрещи за помощ, да се защити, че е невинен — не беше сигурен кое от двете — когато една огромна ръка се спусна върху рамото му. Пръстите на Барача сграбчиха робата му. Платът около гърлото на Нико се опъна. Без каквото и да е видимо усилие едрият алхази го задърпа към кладенеца.

— Пусни ме! — изкрещя Нико, усещайки как краката му се влачат по пода. — Не! — гневно извика той, докато тъмният отвор на кладенеца се приближаваше към него.

Опита се да достигне с ръка лицето на Барача и да докопа очите му. Въздухът свистеше през ноздрите му. Мъжът вдигна лице, така че да не може момчето да го достигне. Силата му беше смайваща. Той пъхна главата на Нико в кладенеца и се опита да вкара вътре и останалата част от тялото му. Нико трескаво размахваше ръце, за да се хване за покрития с тиня ръб, докато невидимата студена вода бучеше дълбоко долу под земята.

И тогава Барача милостиво разхлаби хватката си и с един тласък Нико успя да се освободи. Той се отдръпна от мъжа, като се олюляваше, и видя развеселеното му лице.

— Копеле — изсъска Нико и започна трескаво да отстъпва назад, като се блъскаше в увисналите меса, докато смехът на Барача ехтеше подигравателно зад гърба му.

Не спря, докато не се озова навън, на чист въздух, задъхан, присвил очи под слънчевата светлина и проклинащ се какъв глупак е.

По-късно в този ден чу, че Сересе е напуснала манастира.

Обещания за божественост

От обляното в слънце преддверие на арената Киркус наблюдаваше майка си заедно със събралите се около нея жреци.