Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 103

— Може би тогава не сме имали друг избор — рече той. — Както нямаме и сега. Какво друго можем да сторим, освен да изпълним обета си и да действаме съобразно нашето ча?

— Ча… — замислено повтори Ошьо с лека, иронична усмивка. — Приятелю, моето ча изглежда ясно, когато режа сирене, пия чий или пърдя в старото си чамово легло. Но когато седя и размишлявам за подобни неща, за нашия манастир и за множеството опасности, които трябва да предвидя с оглед бъдещето на всички ни, моето ча се замъглява от несигурност. И тогава започвам да се чудя дали не съм загубил пътя си.

— Глупости — сопна се Аш. — Тази вечер ти се изправи пред нас и ни каза защо трябва да извършим това отмъщение, независимо от последствията. Твоята постъпка реши въпроса. Каква по-голяма увереност ти е нужна?

Ошьо въздъхна. Отговорът му беше тих, сякаш говореше на себе си.

— И през цялото време се питах дали думите ми не ни водят към поредното масово клане или поне към поредното ни прогонване от дома.

Аш извърна поглед от прозореца. Днес, както и през всеки друг ден, откакто се беше завърнал в манастира, той се чувстваше уморен, защото главата го болеше по-често и спеше зле. Аш очакваше това да се случи. В много случаи, когато извършваше отмъщение, тялото му изчакваше, докато стигне до безопасно убежище, преди да позволи на болестта или раните да надделеят над него.

Докато живееше в манастира, имаше навика да се усамотява. Откакто се беше завърнал обаче, съзнаваше, че се е изолирал дори повече от преди. Когато се чувстваше достатъчно добре, тренираше извън стените на манастира или правеше дълги преходи пеша в планините, като избягваше хората, които срещаше, включително и собствения си ученик. Ала най-вече стоеше сам в килията си, спеше, когато можеше, четеше поезия от старата си родина или медитираше. Искаше останалите членове на ордена да видят, че е болен.

— Не такава увереност ми е нужна — продължи Ошьо. — В живота си не съм бил само рьошун. Водил съм и армии на бойното поле, не помниш ли? Командвах флота през великия бурен океан. Скъпи ми Аш, веднъж убих военачалник по време на случайната ни среща, която трая не повече от три секунди. Не, не ми липсва увереност в собствените ми действия, нито пък някога ми е липсвала. Мисля, че може би съм загубил своя чан, и се опасявам, че това прави решенията ми колебливи.

Интересна дума, чан. Както ча на търговски, тя означаваше много неща: страст, любов, надежда, изкуство, безразсъдна смелост. Понякога можеше да означава загадъчната мъдрост на глупака. Това беше външният израз на ча в действие.

— Уморих се от тази работа, това е всичко. Прекарах твърде голяма част от живота си като рьошун, войник, генерал и нищо повече. Когато настъпи подходящият момент, ще предам властта на Барача. Той е по-потаен политик от мен, макар неговото ча да е нечисто.

— Пфу. Ако сега той беше начело, вече щяхме да преговаряме с манианците и да обсъждаме откупа в замяна на живота на младия жрец.

— Тогава може би Барача е мъдър за годините си. Кой би казал, че той греши, ако благодарение на това оцелеем?