Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 102

Настъпи пауза и след това в средата на залата изскърца стол и един мъж се изправи. Почти едновременно с него още дузина рьошуни се надигнаха от местата си.

— Благодаря ви — усмихна се Ошьо. — Сега да видим кои са кандидатите? А, Антон, ти ще отидеш. И Килос от малките острови. И ти — да, Басо, виждам те. Ти също ще отидеш. Добре. Трима от най-добрите сред нас. — Другите седнаха по местата си и оставиха тримата избрани да стоят сами под насочените към тях погледи. — Боя се, че трябва да тръгнете тази нощ. Може би е твърде късно да пресрещнем Киркус дул Дюбоа, преди да се е върнал в Ку’ос, но въпреки това трябва да побързаме, преди империята да успее да се подготви за нашето отмъщение. Защото ние трябва да отмъстим въпреки очевидната заплаха за нашия орден. Тази вечер една жена лежи мъртва. Животът й е бил жестоко отнет от този млад мъж. Този път справедливостта на нашата задача е очевидна, а ние знаем, че това се случва рядко. Този път няма просто да преследваме убиеца на заможен главорез или патриций, хванал брат си да спи със съпругата му, или пък жена, принудена да върши неща, за които не е имала друг избор. Тук не става дума, както толкова често се случва, за сивото, което се намира между бялото и черното и заради което толкова често ни се налага да търсим прошка в часовете ни на вътрешна тишина.

Много глави кимнаха в съгласие. Нико забеляза, че има и едно видимо изключение — Барача, който седеше до Аш. Той изглеждаше разтревожен и очевидно искаше думата.

— Ще преследваме едно истинско чудовище. И трябва да изпълним своя обет, независимо от цената. Защото, ако светът има някаква полза от нас, рьошуните, то това е тя. — Ошьо склони глава. — Това е всичко.

— Лоша работа — каза Ошьо, главата на ордена на рьошуните, от тапицирания стол в кабинета си на върха на кулата на манастира.

Говореше на родния им хоншу, чиито срички бяха остри и кратки. Правеше го винаги, когато бяха само двамата. Аш, който седеше на перваза на прозореца в другия край на стаята, не отговори.

— Изправяме се срещу цяла една империя, за да извършим това отмъщение — продължи Ошьо. — Моля се това да не стане причина за нашата гибел.

— И преди сме се изправяли срещу могъщи врагове, учителю — напомни му меко Аш.

— Така е. И загубихме всичко.

При тези думи един мускул на челюстта на Аш потрепна.