Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 206

151. Приключенията на Мордред, брат на Говен. Портрети на Говен и на неговите братя Агравен, Гахериет, Герехет и Мордред

Тук разказът описва, че когато Мордред се разделил със своите другари, продължил пътя си и яздил целия ден, без да спре и без да хапне или пийне нещо. Това го измъчвало поради силната горещина и поради факта, че не бил свикнал да понася напрежение, тъй като бил само на двадесет години. Иначе бил висок, строен и снажен. Косите му — руси и къдрави. Би имал много приятен вид, ако чертите на лицето му не били крайно изкуствени. По това не приличал на брат си монсеньор Говен, който изглеждал скромен и благодушен, а погледът му — състрадателен. Истина е също така, че монсеньор Говен притежавал чара да бъде най-висок на ръст от всичките си братя, но не с много. Тъй като засега все още не съм ви описвал как изглеждат братята му, ще го сторя тук според това, което научаваме от разказа.

Монсеньор Говен бил най-голям от всички, много красив рицар на ръст и много добре сложен. Не бил нито прекалено едър, нито прекалено дребен. Притежавал очарователна осанка и храброст за възрастта си, каквато нямал никой от братята му. Все пак историята разказва, че неговият брат Гахериет понасял почти толкова често тежестта на оръжията, но без никога да проявява усърдието на брат си. Ето защо бил по-малко известен от него. Ала качеството, което прославяло най-много монсеньор Говен, била любовта му към бедните хора, спрямо които проявявал снизходителност и състрадание. Най-вече му доставяло удоволствие да прави добро на прокажените. Именно с това той се славел, защото относно храбростта му в двора на крал Артур имало и по-добри от него — поне докато били в разцвета на силите си. Ала той имал една особеност — около пладне силата му се удвоявала. Затова никой не можел да го надвие и победи тогава. Когато обявявал двубой на някой рицар, обикновено си казвал, че по-скоро би понесъл ледената прегръдка на смъртта, отколкото да бъде победен. Монсеньор Говен бил рицар със съразмерно тяло и проявявал неизменна преданост към своя господар. Никога не злословил или завиждал. Той бил винаги най-вежливият от всички рицари. Тази негова вежливост печелела сърцата на дамите и девойките повече от храбростта му по време на битки. Не се хвалел пред другарите си, каквото и да предприемел. Бил винаги разумен и сдържан, чужд на всяка клевета или обида и никога не величаел подвизите, които извършвал.