Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 207

Следващият по възраст от неговите братя се казвал Агравен. По-едър от монсеньор Говен, той бил отличен рицар. Ала бил и много горделив. От устата му бълвали злостни, вулгарни и низки слова. Изпитвал завист повече от всеки друг. Именно тази негова черта довела по-късно до смъртта му, причинена от ръката на самия Ланселот, както ще разкаже историята по-нататък. Лишен от всякакво чувство на състрадание и любов, той не притежавал друго качество освен красота.

Третият брат се казвал Гахериет. От всичките братя на монсеньор Говен той притежавал най-много добродетели. Доблестен, смел и ловък, Гахериет бил красив и приветлив, с по-дълга дясна ръка. Бил извършил множество подвизи, без да говори никога за тях, освен ако не го принуждавали. За сметка на това бил най-избухлив и невъздържан от всички, когато се разгневял. И най-малко говорел.

Четвъртият брат се казвал Герехет. Добър рицар, смел и предприемчив, той цял живот търсил приключения. Притежавал голяма физическа сила и прелестно лице. Винаги бил най-елегантен от братята си. Бил дарен с такава енергия, че можел да понесе всяко крайно усилие или умора. Все пак храбростта му не се равнявала на тази на монсеньор Говен. Той обичал жените, които му отвръщали подобаващо. Раздавал с лекота и докато бил жив, сторил много добрини. От всичките си братя монсеньор Говен обичал най-много него, а и той му отвръщал със същото.

Най-младият от братята се казвал Мордред. Той бил най-едър от всички, но по-лош рицар. Не му липсвала смелост, ала била насочена повече към злините, отколкото към добрините. Все пак извършил няколко добри дела. Завистлив и коварен, той не се сприятелил с нито един изявен рицар, откакто встъпил в рицарство. Убил много хора. През живота си сторил повече злини, отколкото благодеяния извършили всичките му роднини. Заради него по-късно само за един ден загинали четиридесет хиляди души, а и той самият намерил смъртта си, както и неговият вуйчо — кралят, което била огромна загуба. Не сторил никога и една добрина, като изключим първите му две години като рицар. Все пак притежавал красиво и хармонично телосложение. Започнал добре рицарския си живот, но това не продължило дълго.

Такива били монсеньор Говен и неговите братя. С тези думи ще спра засега да говоря за тях, тъй като е крайно време да се съсредоточа върху същността на разказа си.

152. Джуджето, измъчвано от Мордред, задето убило коня му. Девойката от шатрата отстъпва пред ухажването на Мордред. Завръщането на приятеля на девойката, щастлив да посрещне брата на Гахериет

След като се разделил с другарите си, Мордред яздил целия ден, без да пие или хапне нещо. Вечерта отседнал при една млада дама в началото на някаква горичка и през нощта се радвал на много уютен подслон. На сутринта подхванал отново пътя си и яздил до следобед. Тогава стигнал до една гора и забелязал покрай пътя две много красиви шатри. Пред входа на едната имало напълно оседлан кон и изправено копие с острието нагоре. На него висял бял щит. Мордред пришпорил коня си в тази посока и докато приближавал шатрите, видял под един бряст джудже, което държало опънат лък с вече поставена стрела. Прицелило се в Мордред, който му извикал: