Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 200

Хектор заявил, че е напълно готов да изпълни това, което желаят.

— Добре тогава, последвайте ни.

Така и направил, без да сваля доспехите си. Завели го до една изба под кулата и му посочили входа:

— Сеньор — казали те, — тук е затворена дамата. Два лъва я пазят, тъй че никой не се осмелява да се доближи до нея.

Щом разбрал, че дамата е там, без да им каже и дума повече, Хектор отправил молитва към Бога, прекръстил се по челото и влязъл в избата. Виждало се много ясно, защото земята там се била сринала на няколко места и дневната светлина прониквала навсякъде. Стигнал долу и видял двата лъва, оковани в две здрави метални вериги — едната отдясно, другата отляво. Те пазели толкова добре входа, че никой не би могъл да стигне до дамата, без да мине покрай тях.

148г. Като преценил положението, Хектор притиснал щита до себе си, метнал го на главата си и извадил меча. Сетне тръгнал към разярените лъвове, които драскали с нокти по земята и удряли с опашки, за да се раздразнят още повече, защото такова е поведението на това животно в подобни случаи. Хектор се насочил към лъва, който бил по-близо, като държал щита пред себе си, а животното извадило ноктите си, за да го нападне. Хектор размахал меча си и му нанесъл удар, с който отсякъл предните му две лапи. После, като се върнал към атаката, го ударил по главата, която разцепил на две половини, и лъвът паднал мъртъв на земята, тъй като не могъл да устои. Без да губи нито миг, Хектор се отправил към другия лъв, защото изгарял от нетърпение да освободи дамата. Щом го видяло да приближава, животното се изправило на задните си лапи, сграбчило щита със зъби и нокти и го изтръгнало от ръцете на Хектор толкова жестоко, че го съборило на земята. Ала когато лъвът понечил да махне ноктите си от щита, не успял да ги помръдне, толкова бил здрав. Хектор се изправил, замаян от падането си. Спуснал се да нападне лъва толкова безстрашно, че всеки щял да го признае за храбрец. Ударил го право в главата, като отнесъл цялата му муцуна. Лъвът понечил да го нападне, но бил възпрепятстван от щита, в който бил забил ноктите си. Хектор се нахвърлил срещу него с меча си, отсякъл му главата и частта от ноктите, останали в щита. Сетне се отправил към дамата. Щом го видяла да идва, тя го приветствала с добре дошъл. В отговор той я поздравил. После счупил една метална верига, в която била окована, и я извел извън избата, където ги очаквали нейните хора. При вида на своята господарка те се зарадвали неописуемо и на нея, и на Хектор. После ги завелия църквата, за да благодарят на Господ за благодатта, която Той милостиво им бил изпратил. Щом излезли от църквата, към тях се присъединили жителите на града, пременени в най-хубавите си одежди. Втурнали се да ги посрещнат, за да отпразнуват събитието. Хванали се на хоро, танцували и се забавлявали с всички игри, които знаели. Щом забелязали Хектор, се провикнали:

— Добре дошъл на цветето на рицарството, освободил ни от ужасния позор, в който живеехме!