Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 201

148д. Сред радост и ликуване съпроводили Хектор до главната зала, цялата застлана с различни копринени платове и обилно посипана със свежа и ароматна трева. Когато се качили там, свалили доспехите на рицаря и му донесли да облече одежда от лека коприна заради горещината. Хектор и дамата седнали встрани и той я попитал за името й.

— Казвам се Оргал от Жиндиел — отвърнала му тя, — наречена съм на замъка, в който се намирате. Ала за Бога, сеньор, кажете ми какво стана с Маргари Червенокосия. Истина ли е, че сте го убили?

— Кой е този, за когото ми говорите?

— Господарят на този замък.

— Със сигурност е мъртъв.

— Видяхте ли как го убиват?

— Несъмнено. Именно аз сторих това със собствените си ръце.

— За Бога, сеньор, благословени да са ръцете, които са го убили. Бъдете и вие най-благословеният от всички хора! Благословен да е и Господ, който ви доведе по тези земи, защото доставихте на сърцето ми възможно най-голямата радост, като отмъстихте за мен на човека, който ми беше причинил най-много незаслужен срам. Истината е, че той ме обичаше пламенно, когато бях млада девойка, и поиска любовта ми, но аз го чувствах толкова вероломен, че нищо не беше в състояние да ме накара да го обикна. Той ми отправи на няколко пъти своето искане, пряко или чрез посредници, и ми изпращаше всеки ден един свой брат, за да ми предаде някое съобщение. Последният ми додяваше до такава степен със своите обяснения и му казах, че ако не ме остави на мира, ще сторя така, че да страда. Той беше лош и горделив човек. Обиди ме в присъствието на моите хора. Един от братовчедите ми чу нападките. Побесня толкова много, че го уби.

149. Продължение на разказа на Оргал, първа братовчедка на Ланселот. Разкриването на произвола и жестокостите на Маргари

Когато научи тези новини, Маргари Червенокосия свика всички рицари и военни, които можеше да събере. Със свитата си влезе през нощта в този замък. Нареди да бъдат убити всички, които не искаха да се присъединят към хората му. Ала повечето спасиха живота си, като се сдружиха с него, разбирайки, че не могат да му се противопоставят. Тогава връхлетя направо в стаята, където бях легнала, и ме отведе насила. След като извърши злодеянието си, не благоволи да ме направи негова съпруга, а заповяда да намерят два лъва и ме затвори с тях в избата, където ме открихте. Увери ме, че за да отмъсти за брат си, няма да изляза никога оттам, преди някой рицар да ме освободи против волята му. Освен това изиска от всички обитатели на замъка да положат клетва да ме оставят в този затвор, ако намери смъртта си преди мен. Моето страдание продължи близо три години, през които живях само на хляб и вода. Вече знаете защо бях затворена на мястото, където ме открихте. От ваша страна сега ви моля да ми кажете кой сте и как се казвате. Изпитвам огромно желание да го узная.

Той й отвърнал, че името му е Хектор от Мар, че е от двора на крал Артур и е рицар на Кръглата маса.

— Наистина ли? — възкликнала тя. — Бъдете добре дошли, щом като сте от двора на крал Артур! Сега мисля, че ще ми кажете вести за един рицар, който също е от този двор.