Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 198

— За да не може — отвърнал мъжът — чужденец да влезе в този замък, освен ако не се закълне най-напред в реликвите, че ще го избави от лошите порядки, които властват тук, и че ще посвети на това всичките си усилия. Поемате ли отговорността?

— Да — рекъл Хектор, — давам честната си дума.

Отворили му веднага портите. Той преминал през тях и попитал какви са порядките в замъка.

— Ще ви кажем на драго сърце — отвърнал другият.

148а. — Истината е, че между тези стени се намира най-вероломният и най-жестокият рицар на света. Той властва в този замък и толкова смело борави с оръжията, че не познаваме по-добър от него. Тъй като е сигурен в своята храброст, предизвиква на двубой всички рицари, които приключението води насам. Сетне нарежда да съблекат дрехите на този, когото победи, и да го влекат гол из улиците на града. Това е една от порядките в този край и тя засяга чуждестранните рицари. Съществува и друга — още по-унизителна — която се отнася до нас. Всеки ден от годината той отвлича по една от нашите девойки, при условие че е девствена. Спи насила с нея, а после я подхвърля в ръцете на прислугата. Вече опозори повече от четиридесет девойки. Чувстваме се толкова огорчени и посрамени, че бихме предпочели да сме мъртви. Такива са сегашните порядки в този град. Трябва да се опитате да ги премахнете, за да не нарушите своята клетва.

Хектор го уверил, че ще направи всичко по силите си.

— Ала как — попитал той — можем да открием рицаря?

— Много лесно — отвърнал другият. — Ще ви съпроводим при него.

Без да чакат, завели го в прекрасна градина, цялата засадена с малки дръвчета, с изключение на едно пространство в средата, което било един арпан дълго и толкова широко. Било заградено със здрави остри колчета. Посочили му някакъв рог от слонова кост, окачен на един бор, като му казали, че трябва да го надуе, ако иска рицарят да се появи. Хектор го грабнал и го надул толкова мощно, че се чуло много надалеч. На мига от една кула излязъл едър рицар без доспехи, яхнал внушителен бял боен кон. Рицарят бил риж и покрит с лунички. Имал нисък и чип нос и показвал зъбите си. Изглеждал вероломен и подъл човек. Щом видял Хектор, се спуснал да го приветства с думите:

— Бог да ви закриля, сеньор рицарю!

Хектор го поздравил с нежелание.

— Сеньор — попитал рицарят, — откъде сте?

— Какво ви интересува — отвърнал Хектор. — Няма да го научите от мен в близко бъдеще, освен ако не ми обещаете да изпълните волята ми.

— Вашата воля няма никакво значение за мен. Би била важна само ако открия изгода и почести за себе си. Ала кажете ми каква е тя.

— Без съмнение, ако ми се закълнете в реликвите, че никога няма да посрамвате или опозорявате рицар, когото завладеете, ще удовлетворите волята ми. Ако освен това ми обещаете никога да не посягате на честта на хората от този замък в лицето на дъщерите им, ще изпълните волята ми още повече. Тогава ще се сдобря с вас и ще ви разкрия кой съм и откъде идвам.