Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 199

— Няма ли да ми го кажете иначе?

— Със сигурност не.

— Е добре, знайте, че никога няма да унижа някой рицар, преди първо да унижа вас!

148б. Без да чака, той се отдалечил, за да си облече доспехите. Хората, които били там, казали на Хектор:

— Сеньор, знаете ли защо той се яви без оръжия? Мислеше да ви измами с думите си, да ви накара да сключите мир с него и да съблечете доспехите си. Едва сторили това, щеше да заповяда да ви пленят и да ви причини най-страшния позор. Така е постъпвал с много достойни мъже и добри рицари, като скоро, ако Бог реши, ще бъде отмъстено за тях.

Докато разговаряли така, рицарят излязъл от кулата, великолепно въоръжен с аленочервени доспехи. Бил окачил на шията си щит със същия цвят и държал копие в ръка. Щом видял Хектор, му извикал да се защитава от него, „защото не ви обещавам сигурност“.

— Аз също — отвърнал Хектор, — тъй като никога не съм срещал рицар, когото да мразя повече от вас.

Веднага след това те влезли в затвореното пространство, както ви казах, и се впуснали стремглаво един срещу друг с насочени надолу копия. Нанесли си толкова жестоки удари по щитовете, че копията им се разтрошили на парчета. Сблъсъкът на телата и лицата им бил така жесток, че и двамата паднали на земята под конете напълно зашеметени. Хектор се изправил първи на крака и извадил меча от ножницата си. Другият, който бил много силен, сторил същото. Разменили си удари по шлемовете, от които се разхвърчали искри, а те самите получили световъртеж. Изпотрошили щитовете и ризниците си и се сражавали по цялото пространство, като кръвта им струяла от рамената, ръцете и главата, а шлемовете им били разбити от бляскавите и остри мечове. Били равни по сила и трудно можело да се определи кой е по-добър, до такава степен по-слабият от двамата проявявал храброст и мъжество.

148в. Сражавали се продължително време и били на ръба на изтощението. Все пак рицарят от замъка се загрял толкова много, че за малко да загине от задушаване. При това Хектор го притискал така жестоко, че се наложило да отстъпи, за да избегне меча, чието острие бил почувствал до кръв на няколко пъти. Затова се покрил с щита си, колкото може, докато Хектор увеличил атаките си, като човек с неизчерпаема сила. Нанесъл му удар по ръката, с която държал меча си, и му отсякъл китката и оръжието, което държал. Другият надал кански вик. Хектор върнал обратно меча в ножницата си, сграбчил противника си за шлема и го изтръгнал от главата му. Рекъл му, че ще го убие, ако не се признае за победен. Последният се заклел в Бога, че няма да го стори. Хектор извадил меча си и го ударил толкова жестоко, че главата му отхвърчала на повече от копие разстояние. Тогава попитал хората, които го заобикаляли, дали трябва да стори още нещо:

— Да — отвърнали те, — трябва да освободите дамата от замъка. Тя е затворена в една изба и е пазена от два лъва.