Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 178

— Ах, сеньор, за Бога, милост! Уверявам ви, ако приемете да ме освободите, ще ви предам Сагремор преди настъпването на нощта.

— Наистина ли? — попитал монсеньор Говен. — Ще ви освободя, но искам да ми обещаете, че ще удържите на думата си и ще се предадете в плен там, където ви изпратя.

Другият се съгласил. Без да чака, монсеньор Говен се метнал на седлото. Така сторил и рицарят, но с цената на огромно усилие, тъй като бил на ръба на изтощението. Поели отново по пътя, по който били дошли, и стигнали до замъка на Матамас. Щом хората му научили за поражението на своя господар, понечили да нападнат монсеньор Говен, но Матамас им забранил категорично да му посягат. Там имало около тридесет или повече рицари, така че монсеньор Говен не би могъл да устои на тяхната атака. Матамас накарал да изведат Сагремор от затвора му и го предал на монсеньор Говен в цветущо здраве. Щом го видял, последният заключил, че Сагремор не е изтърпявал тежък плен. И бил прав, защото дъщерята на Матамас му помагала много и се грижела усърдно за него по време на пленничеството. Когато Сагремор се срещнал с монсеньор Говен, те се приветствали взаимно. Сетне пожелал доспехите си, защото искал да тръгва. Донесли му ги. Оставало единствено да се качи на коня, но преди това се приближил към девойката, за да се сбогува с нея. Благословил я от сърце и я уверил, че навсякъде ще бъде неин рицар. Тя му благодарила горещо. След това потеглили, като монсеньор Говен се обърнал към Матамас:

— Трябва да се предадете в двора на монсеньор крал Артур и да се обявите за негов пленник от името на неговия племенник монсеньор Говен. Кажете на госпожа кралицата, че съм открил Сагремор. И ако тя ви попита какво прави той, отговорете й, че се е присъединил към групата на рицарите, които търсят монсеньор Ланселот от Езерото.

В действителност вече бил разказал на Сагремор за тяхното начинание и последният произнесъл същата клетва както другите. Матамас уверил, че с готовност ще изпълни всичко това, а двамата другари поели по пътя си и яздили заедно. Но с това разказът спира засега да говори за тях. Отдели им достатъчно време досега и ще се върне към тях в по-подходящ момент. Сега предава едно друго приключение, случило се на Хектор. Далеч не маловажно, то заслужава да бъде припомнено в тази книга.

139. Приключенията на Хектор. Сражение срещу тъмничаря на Додинел. Освобождаването на Додинел. Включването му в търсенето на Ланселот. Говен среща своите другари при Белия кръст. Нова раздяла

Тук разказът описва, че когато Хектор се разделил със своите другари, яздил из гората в продължение на цели осем дни, без да срещне значимо приключение. Не спирал да пита за Ланселот, където и да отидел. Ала не открил никого, от който да научи и най-малка вест. На деветия ден пътят му случайно го отвел до мостчето, където Додинел паднал във водата. Когато стигнал там, му станало ясно, че не може да прекоси реката, освен ако не поеме по гредата. Слязъл от седлото и вързал коня си за едно дърво, като си казал, че загубата на един кон няма до го откаже да мине на отсрещния бряг, „защото виждам добре, че този мост е създаден единствено, за да препречва пътя на странстващите рицари“.