Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 177

137. Приключенията на Говен. Двубоят му срещу Матамас

Тук разказът твърди, че след като се разделил с другарите си, монсеньор Говен яздил сам, много загрижен и наскърбен от приключението с меча, при което се провалил. Яздил така целия ден, без да яде и пие, и без да срещне приключение, което заслужава да бъде споменато. През втория и третия ден — също. На четвъртия по волята на съдбата минал покрай дома на Матамас, който държал Сагремор в плен. Изпитвал такова желание за сън, че не знаел накъде върви. Минал с коня си пред Матамас, който стоял пред портата си, без да му каже и дума, докато другият го приветствал. Щом видял това, Матамас си помислил, че от високомерие другият не благоволил да го поздрави. Прибрал се у дома и поискал доспехите си по най-бързия начин. Един оръженосец се втурнал да му ги донесе. Хората му го попитали къде възнамерява да отиде.

— След най-горделивия рицар на света — отвърнал той. — Аз го поздравих, а той не благоволи да ми отвърне и дума. Бих изпитвал силен гняв, ако не отнема още тази вечер голяма част от гордостта му.

Без да чака, той се качил на седлото си и поел по следите на монсеньор Говен. Забелязал го в началото на един гъсталак. Извикал му от максималното разстояние, от което го виждал:

— Обърнете насам щита си, сеньор рицарю, или ще ви нанеса удар отзад. Ще понесете повече срам, отколкото ако го сторя отпред!

138. Победата на Говен. Освобождаването на Сагремор. Включването му в търсенето на Ланселот

При това подвикване монсеньор Говен излязъл от своята сънливост и видял да приближава рицарят, готов да го атакува. Не разбирал причината. Веднага грабнал щита, свалил копието си и свил обратно към него. Ударил го толкова безмилостно, че го повалил от седлото. Сетне стъпил на земята, защото не искал да го напада, яздейки. Вързал коня за едно дърво, а после извадил меча от ножницата си и се впуснал към своя противник, който вече се изправял. Нанесъл му такъв удар, че го съборил на земята, победен. Изтръгнал шлема от главата му толкова грубо, че за малко не му отнесъл носа. Матамас кървял обилно. Монсеньор Говен му заповядал да се предаде или ще му отсече главата, без да чака повече. Другият останал проснат на земята дълго време: страдал силно от болката, причинена от монсеньор Говен, когато му изтръгнал шлема. Той настоял — да се предаде или ще го убие. Другият, след като мъчително се съвзел, го помолил за милост:

— Ах, сеньор рицарю, пощадете ме! Няма да спечелите нищо, ако ме убиете, освен че с това ще извършите смъртен грях. Наистина не мисля, че съм ви причинил толкова злини, за да ме убивате.

— Как ви е името? — попитал монсеньор Говен.

— Казвам се Матамас.

— Ах — възкликнал монсеньор Говен, — вие сте Матамас, при когото отидоха Сагремор и Додинел Кръвника! Бога ми, или ще ви убия на мига, или ще ми кажете какво знаете за тях!