Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 179

Веднага след това стъпил върху гредата с всичките си доспехи и я преминал с безстрашието на човек, който не се спира пред никое изпитание. Щом стигнал до отсрещния бряг, забелязал замъка, който се издигал наблизо, и се отправил към него, защото искал да намери подслон за през нощта. Докато гледал натам, от замъка излязъл рицар в доспехи на едър боен кон, който се устремявал към него с вдигнато копие. Извикал му да се предаде или смъртта му е сигурна. Ала без да се трогне, Хектор свалил копието си и поставил щита пред гърдите си. Щом застанали в близост един до друг, рицарят не се осмелил да му се противопостави и се върнал обратно, впечатлен от силата му. Тогава Хектор, както бил стъпил на земята, го ударил толкова жестоко, че го повалил от седлото. Сетне извадил меча си и му нанесъл такъв удар по шлема, че другият, замаян, не могъл вече да различи деня от нощта. Паднал с лице към земята, а Хектор го сграбчил за шлема и го влачил едно копие разстояние, толкова били здрави връзките на шлема. После го ударил безмилостно с дръжката на меча си по такъв начин, че забил в главата му бримките на металната му шапчица. Свел го до такова състояние, че кръвта се стичала от носа и ушите му. Хектор срязал връзките на шлема му и заявил, че ще му отсече главата, ако не се признае за победен. Другият не отговорил, защото в този момент изгубил съзнание. Хектор го оставил на мира, докато дойде на себе си. Когато проговорил, рицарят помолил Хектор да го пощади. Признал се за победен. Докато изричал тези думи, се поизправил незабелязано и повдигнал края на ризницата на своя победител с намерение да го прониже с меча си в корема. Ала Хектор го сграбчил за китката и изтръгнал меча от ръцете му:

— Ах, подли страхливецо — изрекъл гневно той, — вашето вероломство изобщо няма да ви помогне и избави от смъртта!

Веднага след това Хектор размахал меча си и му отсякъл главата. Тогава от замъка излезли около двадесет оръженосци, които вкупом паднали в краката му и го приветствали възторжено:

— Сеньор, бъдете благословен, затова че отмъстихте на мъжа, когото презирахме най-силно на този свят! Влезте с нас в замъка. Занапред той е ваш, защото победихте господаря му. Знайте, че когато хората от този край научат, ще изпитат към вас повече любов и ще ви бъдат по-признателни, отколкото ако бяхте дали на всеки един от тях по сто златни монети.

Без да чакат повече, четирима от тях се върнали бързо обратно в замъка и разгласили тази така приятна вест, която зарадвала всички, научили за нея. Хората излезли извън стените, за да посрещнат Хектор. Водели хубав кон за него, а после го отвели възможно най-бързо в замъка. Рекли му, че ще остане с тях и ще бъде техен господар. Той отговорил, че за това и дума не може да става. Не съблекли доспехите му, преди да го заведат в главната зала. Там попаднали на девойката, която Додинел бил следвал до мостчето. Когато видяла Хектор, поздравила го и той й отвърнал. Девойката била приятелката на рицаря, ала той бил толкова вероломен и коварен, че нищо не можело да я принуди да го обича. Вечерта, след като се нахранили, тя попитала Хектор откъде идва: