Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 176

— Казвам се Грифон от Мопас — рекъл му той. — А вие, сеньор, как се казвате и от кой край идвате?

Той му отговорил, че принадлежи на двора на крал Артур.

— И какво търсите? — попитал Грифон.

Агловал му разказал за приключението на кралицата и за Ланселот и как кралицата видяла някакъв рицар да отнася главата на последния.

— Затова всички ние се заклехме, че ако разберем кой е той и го открием, ще предадем главата му на краля. Тъкмо затова тръгнахме на път десет рицари, решени да не слагаме край на нашето търсене, докато не успеем.

След като чул разказа на Агловал, Грифон се замислил какво поведение да предприеме. Сигурен бил, че ако Агловал узнае кой е той, няма да повярва, че не е убил Ланселот. Така, ако другият научи нещо, смъртта му е сигурна. Побързал да заяви, че би било наистина голямо нещастие, ако Ланселот е мъртъв, „но, впрочем, сеньор, загубихте ли и други рицари освен него“?

— Бога ми, да — сенешала Ке, както и Сагремор Безмерни и Додинел Кръвника. Все пак смъртта на тримата не ни наскърбява толкова, колкото тази на Ланселот.

— Наистина ли, сеньор? — попитал Грифон. — И ако някой ви каже къде е сенешалът Ке, значи ли това, че няма да сте му признателен?

— Напротив, ще съм благодарен, Бог ми е свидетел — уверил Агловал, — и ще се радваме много.

— Добре тогава — отвърнал рицарят, — ако отидете утре до отшелническата обител Живия плет, ще го откриете там.

— Господ да ви благослови — рекъл Агловал.

Агловал прекарал нощта в кулата. На следващия ден веднага след изгрев-слънце станал, облякъл доспехите си, пришпорил коня си и потеглил на път. Яздил направо към обителта, за която му споменал неговият домакин. Щом Агловал се отдалечил, Грифон отишъл при сенешала Ке, когото държал като заложник:

— Сеньор Ке — заявил му той, — връщам ви свободата — и му обяснил по какъв начин.

— Искам да се отправите директно към обителта Живия плет и да се предадете на Агловал. Ако ви попита кой ви изпраща при него, кажете му, че не знаете. Тъй като държа никой да не получава сведения за мен, изисквам вашето обещание да не разкривате никому, където и да отидете, че сте били тук.

Сенешалът се съгласил, много щастлив, че е на свобода. Грифон наредил да му донесат нещо за ядене, а после и доспехите, както и било сторено. Сенешалът потеглил на път и яздил бързо, така че около третия час пристигнал на посоченото място. Там срещнал Агловал, който го приветствал и първият въпрос, който му задал, бил откъде идва, но сенешалът Ке не му казал нищо, за да спази обещанието си. Тогава Агловал му разказал как десетте другари поели на път да търсят Ланселот, решени да не се спират, преди да получат сигурни сведения.

— А вие, монсеньор Ке — продължил той, — какво ще правите? Ще се включите ли към нас в това търсене от любов към Ланселот? Несъмнено той би го сторил за вас, без да се замисли.

Монсеньор Ке заявил, че със сигурност ще се присъедини. Пред един дървен кръст дал веднага същата клетва, която били произнесли и другите. Сетне двамата поели заедно на път. Но с това разказът спира засега да говори за тях и се връща на монсеньор Говен след раздялата му с неговите другари.