Читать «Убийства в Манхам» онлайн

Саймън Бекет

Убийства в Манхам

Хрониките на Дейвид Хънтър #1

1

Човешкото тяло започва да се разлага четири минути след смъртта. Някога то е било обвивката на живота, а сега преминава през последната си метаморфоза. Започва да се саморазгражда. Клетките се разпадат отвътре навън. Тъканите се превръщат в течност, а след това — в газ. Живецът вече го няма и то става леснодостъпна плячка за други организми. Първо идват бактериите, след тях насекомите. Мухите снасят яйца, които се излюпват. Ларвите се хранят с богатия бульон и после мигрират. Напускат тялото в стройна редица, която винаги се отправя на юг. Понякога на югоизток или югозапад, но никога на север. Причината не е известна.

Белтъчините в мускулите вече са се разградили и се е получила силна химическа смес. Тази смес е смъртоносна за растителността и унищожава тревата, през която ларвите са преминали. След тях остава гола, приличаща на пъпна връв диря, която показва откъде са тръгнали. Когато условията са подходящи, най-вече при топло и сухо време, може да се наблюдава дълга криволичеща върволица от дебели жълти ларви. Това е любопитна гледка, а какво по-естествено за любопитния поглед от това да проследи откъде тръгва нишката. Ето как братята Йейтс откриха останките на Сали Палмър.

Нийл и Сам се натъкнаха на върволицата от ларви на границата между Фарнам Ууд и блатото. Беше втората седмица на юли и рано настъпилото лято сякаш беше дошло отдавна. Непрестанната жега бе изгорила цвета на дърветата и изпекла земята като кокал. Момчетата отиваха към Уилоу Хоул — пълното с тръстика езеро, което минаваше за местния плувен басейн. Там щяха да се срещнат с приятели и целия неделен следобед щяха да скачат от надвисналите дървета в топлите води на езерото. Поне така възнамеряваха.

Така ги виждам аз — отегчени и апатични, замаяни от жегата и раздразнителни един към друг. Нийл е на единайсет, с три години по-голям от брат си. Движи се малко пред Сам и така демонстрира раздразнението си. Носи пръчка и шиба тревите и клоните, покрай които минава. Сам влачи крака след него и подсмърча от време на време. Не е настинал през лятото, това е сенна хрема, от която са се зачервили очите му. Лек антихистаминов препарат може да му помогне, но в момента той не го знае. Непрекъснато подсмърча през лятото. Винаги в сянката на брат си, той се движи с наведена глава, затова пръв вижда върволицата от ларви.

Спира се и внимателно я оглежда, преди да повика Нийл. На Нийл никак не му се ще да се върне, но очевидно Сам е открил нещо. Опитва се да изглежда безразличен, но полюшващата се върволица от ларви му е интересна също както и на брат му. Двамата клякат над ларвите, отмятат черните си коси и сбръчкват носове от миризмата на амоняк. Мисля, че Нийл пръв е предложил да видят откъде идват ларвите, макар че по-късно никой не си спомняше това. Веднъж вече подминал ларвите, той сигурно е искал да наложи отново авторитета си. Така че той тръгва пръв към жълтите туфи блатна трева, от която излизат ларвите, а Сам върви след него.