Читать «Убийства в Манхам» онлайн - страница 183

По един или друг начин и двамата се бяхме върнали към живота.

Враната размаха криле и отлетя от дървото. Затворих телефона с нежелание. Крилата й шумно изпляскаха в кристалната тишина. Видях я как се издигна над замръзналите блатисти поля на Шотландия. Колкото и суров да беше пейзажът, тук-там зелени стебла бяха започнали да се показват от замръзналата земя. Това бяха предвестниците на пролетта.

Обърнах се, когато една млада полицайка се приближи до мен. Скрежът пращеше под краката й. Беше облечена в черно палто, а лицето й беше бяло и ужасено.

— Доктор Хънтър? Извинявайте, че ви оставих да чакате. Ето, тук е.

Отидохме заедно до групата полицаи, които ни чакаха. Подадох ръка и се запознах с всеки един от тях. Отдръпнаха се, за да мога да се приближа до обекта, който ни беше събрал тук.

Трупът лежеше в една падина. Усетих, че ме обзема обичайното чувство за професионално дистанциране, когато огледах положението на тялото, структурата на кожата и разпилените кичури коса.

Приближих се и започнах работа.