Читать «Състезанието» онлайн - страница 64

— Да, сър! Първото на което ме научиха, когато дойдох във „Ван Дорн“.

— Летящата ви машина е прекрасна! — възкликна Джозефина. — И се вижте, господин Бел! Радвате се като лятна птичка в черешово дърво.

Бел се бе усмихнал от ухо до ухо. Анди Моузър и механиците, които Бел нае да му помагат, затягаха летателните и приземителните жици на крилото. Оставаше още доста работа по опашката и по пулта, а и двигателят седеше пръснат на части, но с крилото, разперено през фюзелажа, машината вече приличаше на нещо, което може да лети.

— Трябва да призная, че досега не бях си купувал нещо, което да ми харесва толкова много.

Джозефина крачеше около машината и я оглеждаше с професионален поглед.

Бел я наблюдаваше внимателно, а после небрежно рече:

— Анди Моузър ми казва, че Ди Векио е лицензирал контролната система от Бреже.

— Видях.

— Тази кормилна ръчка се върти като при автомобил. Завърташ я наляво, за да завиеш. Ако пък едновременно я наклониш и завъртиш наляво, алетоните се преместват така, че да наклони лявото крило. Ако натиснеш ръчката, ще се спусне. Ако я дръпнеш, елеваторите го повдигат.

— Може да го карате само с една ръка, когато го овладеете — каза Джозефина.

А с другата мога да държа пистолет, в случай, че някой нападне Джозефина в самолета, помисли си Бел, а на глас каза:

— Точно като вашия.

— Това е най-модерният вариант.

— Би трябвало да е по-лесен за управление.

— Красавец сте си купил, господин Бел. Но ви предупреждавам, че няма да ви е лесно. Проблемът с бързото летене е в бързото приземяване. А и този двигател „Гном“ влошава нещата, защото нямате начин да убивате скоростта, като е при моя двигател „Антоанета“.

Макар приликите да бяха поразителни, Бел трябваше да признае, че що се отнася до френските им двигатели, монопланите на Челере и Ди Векио бяха напълно различни. Самолетът на Джозефина се захранваше от обикновен осемцилиндров двигател „Антоанета“ с водно охлаждане — мощен и лек двигател. Ди Векио бе монтирал на своето произведение революционен двигател „Гном Омега“ с въздушно охлаждане. С цилиндри, въртящи се около колянов вал, гномът предлагаше перфектна работа и по-добро охлаждане за сметка на по-голям разход на гориво, трудна поддръжка и примитивен карбуратор, който правеше невъзможно почти всичко останало, освен движение с пълна скорост.

— Може ли да ми дадете съвети как да забавям, за да се приземявам като вас?

Джозефина посочи строго ръчката.

— Преди да започнете да се правите на интересен, научете се да използвате прекъсвача.

Бел поклати глава. Ако го използва многократно, за да спира притока на ток към свещите, може да позабави двигателя.

— Анди Моузър ми каза да внимавам с този прекъсвач, за да не прогоря клапите.

— По-добре те да прегорят, отколкото вие, господин Бел — ухили се Джозефина. — Закрилникът ми, ми трябва жив. И не се тревожете, че така ще бавите двигателя, има предостатъчно инерция, за да продължи да се върти. — Лицето й посърна. — Съжалявам! Съжалявам, че казах, че ми трябвате жив. Как е Арчи?

— Държи се. Тази сутрин ме пуснаха да го видя. Беше отворил очи и мисля, че ме позна… Джозефина, трябва да ви попитам нещо.