Читать «Състезанието» онлайн - страница 62
Джастин Скотт
Платов дръпна пускателната ръчка и закопчалките, които удържаха двигателя, се отвориха.
Термодвигателят се изстреля по релсата.
Бел не можеше да повярва на очите си. В един миг машината трополеше до него, а в следващия стигна до Джъд. Наистина развиваше феноменална скорост.
И тогава се отвориха вратите на ада. Точно когато Джъд се канеше да удари прекъсвача с бухалката, термодвигателят излезе от релсата. Премина през главния механик, сякаш бе хартиена мишена, хвърли назад останките му, прелетя стотина метра и се вряза право в чисто новия „Ню Хейвън Къртис“ на сър Едисън Сидни Мартин, след което отнесе опашката на един „Блерио“, и накрая се стовари в камион на синдиката Вандербилт.
Миг след това двигателят избухна и потопи камиона в пламъци.
Бел изтича до поваления Джъд, но нямаше начин да му помогне. Докато другите тичаха към унищожения самолет и горящия камион, Бел разгледа релсата, от която се откъсна двигателят.
Платов кършеше ръце.
— Толкова добро беше преди това. Толкова добро! О, клетникът! Вижте!
Стив Стивънс се дотътри.
— И туй ако не е чудо невиждано! Уби главния ми механик и нямам двигател за машината си. Как ще се състезавам сега?
Платов плачеше. Стискаше гъстите си черни кичури и се биеше в гърдите.
— Какво ужасно нещо сторих. Жена имал ли?
— Че коя ще се омъжи за Джъд?
— Е ужасно, ужасно!
Айзък Бел се надигна изпод релсата, избута Стивънс и постави ръка на рамото на Платов.
— Не бих се обвинявал на ваше място, господин Платов.
— Съм аз. Аз командвам. Машина моя. Грешка моя. Убих човек.
— Не сте искал. Нито пък изключителната ви машина. Някой й е помогнал.
— Какво говориш, гръм да те удари? — попита Стивънс.
— Релсата се е счупила. Затова машината е изхвърчала.
— Това е релсата на Платов — провикна се Стивънс. — Отговорността е негова! Той я сложи там. Той е виновен, че се е счупила. Звъня на адвокатите си. Ще се съдим!
— Погледнете тази сглобка — каза Бел и поведе Платов натам, където се бяха разделили двете части на релсата. Платов приклекна до него и присви устни.
— Гайките отвинтовени! — гневно констатира той.
— Отвинтени? — извика Стивънс. — Защото не си ги стегнал… Какво правите, сър! — възкликна той и се отдръпна, когато Бел сложи пръсти под носа му.
— Помиришете това и мълчете.
— Масло. Е, и?
— За да се охлабят по-лесно гайките.
— Да не скърцат — каза Платов. — Да няма шум.
— Релсата е повредена нарочно — обясни Айзък Бел. — Гайките са охлабени достатъчно, за да се разпадне релсата под напрежение.
— Не! — каза Платов. — Проверявам релса всеки тест. Проверих тази сутрин.
— А, ето тогава защо са тези — каза Бел. Приклекна и взе няколко просмукани от масло клечки. — Така го е направил. Натъпкал ги е в освободеното място, за да не личи, когато сте изпробвал релсата. Но, разбира се, те са се счупили, когато релсата е започнала да вибрира. Много коварно!
— Мърда релсата. Термодвигател излита… но защо!
— Имате ли врагове, господин Платов?
— Платов харесва. Платов го харесват.
— Може би в Русия? — попита Бел.
— Не. Оставих приятели. Пращам пари вкъщи.