Читать «Състезанието» онлайн - страница 63

— Кой би направил нещо такова тогава? — попита Стив Стивънс.

Айзък Бел отвърна:

— Може би някой не е искал да спечелите надпреварата с невероятния двигател на господин Платов.

— Ще им покажа аз на тях! Платов, направи ми нов двигател!

— Невъзможно! Няма време. Съжалявам! Трябва да намерите обичаен бензинов двигател. Даже два, сложени на долните криле.

— Два! Че защо?

Платов разпери ръце, сякаш за да обхване мерките на туловището на Стивънс.

— За да вдигат тежкост. Равни са на термодвигател. Два двигателя, на ниските криле.

— И как да намеря два двигателя и кой ще ги сложи, когато Джъд умря, гръм да го удари!

— Помощниците на Джъд.

— Фермерчета, трактористчета. Биваше ги да правят каквото им каже Джъд, но не са истински механици! — Стивънс постави пухкави юмруци на хълбоците си и се огледа. — И това ако не е чудо невиждано. Ето, имам си машина. Имам си пари да си купя двигатели, но нямам хора да ги сложат. Ами ти, Платов? Да си търсиш работа?

— Не, благодаря. Имам да изработвам нов термодвигател.

— Ама съм те виждал да вършиш разни работи за пари. Плащам много, да знаеш.

— Термодвигателят ми пръв.

— Чуй какво ще ти кажа. Когато не работиш по летящата ми машина, може да си работиш по термодвигателя.

— А може ли твой влак да носи моя вагон с инструменти?

— Нямаш грижи. Ще се радвам инструментите ти да са ми подръка.

— И аз може прави части за други, за да имам пари за нов термодвигател?

— Стига моята машина да е на първо място. — Стивънс даде знак на прислугата си. — Том! Хей, Том! Донеси закуска на господин Платов. Най-добрите работници не трябва да стоят гладни.

Платов погледна Айзък Бел, сякаш за да го пита какво да прави.

— Изглежда се върнахте в надпреварата — каза Бел на руснака.

Джозефина се връщаше и Бел забърза към отвореното пространство, където щеше да кацне самолета й. Беше намръщен. Мислеше отново за съвпаденията.

Инцидентът с британеца и атаката на Фрост със сигурност бяха свързани.

Но каква е връзката сега? Нямаше атака. Джозефина се рееше в небето, а на земята Бел не забеляза нищо необичайно. Доколкото знаеше, Хари Фрост бе в Синсинати. Възможно беше да се е върнал в Ню Йорк. Но едва ли би избрал да атакува отново в Белмонт парк посред бял ден, особено след като Бел бе разпоредил вандорнци и местната полиция да проверяват съдържанието на всяка каросерия и кола на полето. Беше логично Фрост да чака по трасето на надпреварата и да нападне от засада.

Механиците от „Ван Дорн“ наблюдаваха спираловидното движение на моноплана на Джозефина, който се снишаваше с поредица от резки завои и стръмни спускания.

— Момчета, виждали ли сте нещо необичайно?

— Нищичко, господин Бел. Освен онзи побеснял термодвигател.

Дали саботажът не бе истинско съвпадение? Ами ако двигателят на Платов бе унищожен от саботьор, който не работи за Фрост? От някой независим саботьор? Защо? Хрумваше му един отговор: за да елиминират потенциално по-силен състезател.

— Казахте ли нещо, господин Бел?

Детективът повтори това, което току-що бе изръмжал през зъби на себе си.

— Мразя съвпаденията!