Читать «Състезанието» онлайн - страница 61

Джозефина изчезна към източния хоризонт.

— Добре, момчета — каза той на колегите си, — стойте и чакайте Джозефина да се върне. Не се отделяйте от нея. Ако ви трябвам, ще съм при термодвигателя.

— Смяташ ли, че Фрост ще опита ново нападение тук? Знае, че вече сме готови.

— И преди ни е изненадвал. Стойте близо до Джозефина. Ще се върна, преди да се приземи.

Бел прекоси полето до стометровата релса, на която Платов смяташе да направи последния тест на термодвигателя, преди да го монтират на биплана на Стив Стивънс.

Огромният плантатор седеше на една маса, която възрастните му прислужници бяха отрупали със салфетки и сребърни прибори, и се мръщеше нетърпеливо. Платов и главният механик на Стивънс настройваха двигателя — механикът беше при клапите, а Платов се взираше в метъра си. Стивънс изкарваше напрежението си на прислужниците си. Кафето му било студено. Кифличките му били стари и малко. Покорните възрастни мъже, обслужващи плантатора, изглеждаха ужасени.

Арогантният поглед на Стивънс падна върху белия костюм на Бел.

— Не може да нямате южняшка кръв, сър — рече той със звучен южняшки акцент. — Не ми е попадал погледът върху янки, който така добре да носи чисто бялата премяна на Стария Юг.

— Баща ми прекара известно време там.

— И ви е научил да се обличате като джентълмен. Правилно ли предполагам, че е купувал памук за фабриките в Ню Инглънд?

— Беше разузнавач в армията на Съюза и освобождаваше роби по заповед на президента Линкълн.

— Готов, господа! — викна Димитри Платов. Къдравите бакенбарди на руския изобретател трептяха, а тъмните му очи блестяха.

— Термодвигател готов!

Стивънс погледна главния си механик.

— Така ли е, Джъд?

Джъд промърмори:

— Повече от това няма накъде, господин Стивънс.

— Крайно време беше! Писна ми да седя и да чакам… Сега пък къде отиваш?

Джъд вървеше покрай релсата с бейзболна бухалка в ръка.

— Трябва да ударя ключа за изключване, когато двигателят наближи края на релсата.

— И тъй ли ще спираш двигателя, когато го качите на самолета ми?! Всички ще ми се наредите отпред с бейзболни бухалки?

— Без тревоги! — извика Платов. — В машината, автоматичен ключ. Това само тест. Виждаш? — Посочи опряния на релсата термодвигател. — Голям ключ.

Само докосни с бухалка, когато премине двигателят.

— Добре, започвайте, гръм да ви удари! Останалите ще стигнат до Мисисипи, докато излетя.

Джъд премина тичешком последните шестдесетина метра и се разположи в единия край на релсата.

— И старт! — извика Платов.

Термодвигателят се задвижи с нисък вой, който премина в цепещ въздуха писък. Бел покри уши, а двигателят се затресе със страшна мощ. Нищо чудно, че механиците уважаваха Платов. Стоманената кутия, изобретена от него, бе по-малка от сандък за пътуване, а сякаш съдържаше силата на модерен локомотив.