Читать «Състезанието» онлайн - страница 60

— Един ден с добър помощник. Карал ли сте някога летяща машина?

— Карам „Локомобил“ със скорост сто и петдесет километра в час. Карал съм състезателен мотоциклет „В-Туин Индиън“, локомотив и стоманена турбинна яхта, строена от самия сър Чарлз Алджернън Парсънс. Мисля, че ще схвана бързо.

— Локомотивите и стоманените яхти не се отделят от земята, господин Бел.

— Затова толкова много искам да пробвам! Довършѝ си обяда и махнѝ на Даниела за довиждане. Гледа от четиринадесетия прозорец отляво на втория етаж. Не може да маха иззад решетките, но те вижда.

Моузър тъжно впери поглед в сградата.

— Ужасно ми е да я изоставям така, но пише, че ще й помогнете.

— Не се тревожи, ще я измъкнем. Междувременно доктор Райдър обеща, че отношението към нея ще се подобри значително. Камионът ти може ли да стигне до Олбъни?

— Да, сър.

— Ще те изпреваря и ще наема влак. Ще те чакам в железопътното депо на Олбъни, готов да поемем към Белмонт парк. Там ще имаме готови механици, за да започнеш да сглобяваш „Американски орел“, още щом пристигнеш.

— Белмонт парк? Да не мислите да включите „Американски орел“ в презконтиненталната надпревара?

— Не — засмя се Бел. — Но ще ми помогне да държа под око Джозефина Джоузеф.

Анди Моузър се опули.

— Познавате Летящата любима?!

— Аз съм частен детектив. Съпругът на Джозефина се опитва да я убие. „Американски орел“ ще ми помогне да й спася живота.

Бел нае влак в Олбъни за превозване на самолета, а после изпрати телеграма до Дашууд, за да му каже, че истинското име на Марко Челере е Марко Престоджакомо. Имаше вероятност още да се е казвал така, когато е пристигнал в Сан Франциско и Бел се надяваше новата информация да ускори необичайно бавния напредък на Дашууд по въпроса.

— Няма да губя летателно време, за да гледам как Платов демонстрира термодвигателя си — рече Джозефина на Бел. — Едва ли ще работи. А и да работи, онзи ужасен Стив Стивънс е твърде дебел, за да кара самолет, дори самолет на Марко.

— Самолет на Марко? Какво имаш предвид?

— Самолетът на Стивънс е предназначен за тежки товари, може да носи няколко души.

Бел каза:

— Не знаех, че Марко има още един самолет в надпреварата.

— Стив Стивънс го откупи от кредиторите. Късметлия. Само този самолет може да го носи. Плати с двайсет процента повече от обичайното. Горкият Марко не получи нищо, разбира се.

Бел я придружи до моноплана й. Вандорнските механици завъртяха перката и когато синият дим от двигателя побеля, самолетът пое вихрено по полето и се издигна за поредната си тренировка на дълго разстояние.

Бел гледаше, докато самолетът на Джозефина се превърна в жълта точка. Беше спокоен, че скоро ще може да лети до нея. „Орела“ пристигна късно предната нощ със специален четиривагонен влак. Анди Моузър и хората от „Ван Дорн“ вече пренасяха частите му от жп депото до полето.

Сега остава само да се научи да го управлява, преди да започне състезанието. Или поне толкова, че да може да лети и да се учи в движение, докато следва Джозефина из страната. Докато стигнат в Сан Франциско, щеше да е усвоил добре уменията и първото, което щеше да стори, бе да повози Мариан Морган. Двигателят на „Орела“, според Анди, имаше предостатъчно мощност за още един пътник. Мариан може дори да вземе кинокамера. И нямаше ли това приключение да е страхотен сватбен подарък?