Читать «Състезанието» онлайн - страница 59

— Какво прави с машината на баща ви?

— Баща ми я докара от Италия. Кредиторите му не могат да я докоснат тук. Това е наследството му. Моето наследство. Това момче помагаше на баща ми в Америка. Той е ечеленте меканико!

— Но не и артиста? — попита Бел, изпитвайки с усмивка реакцията й. Не можеше да е напълно сигурен, но тя му се струваше не по-луда от него самия.

— Творците са редки, господин Бел. Сигурна съм, че го знаете. Писа ми, че ще идва. Помислих, че си фантазира. — Тя скочи на крака и махна през прозореца, но механикът едва ли я виждаше. Бел й подаде крайчето на бялото перде.

— Използвайте това. Може би ще ви види.

Тя го стори, ала младежът не даде знак да е видял, вероятно вторачен без посока в десетките зарешетени прозорци.

Тя се отпусна на кушетката.

— Още си фантазира. Как може да си представи, че мога просто да си изляза от тук?

— Как се казва? — попита Бел.

— Анди. Анди Моузър. Баща ми много го харесваше.

Една изключителна идея проблесна в главата на Айзък Бел. Той попита:

— Колко е бърз монопланът на баща ви?

— Много бърз. Татко вярваше, че само скоростта може да надвие силата на вятъра. По-бързите аероплано са по-безопасни в лошо време, казваше той.

— По-бърз от деветдесет километра в час?

— Татко се надяваше на сто и десет.

— Госпожице Ди Векио, имам предложение за вас.

13.

— Господин Моузър, ситуацията ви е на път да се подобри значително — каза Айзък Бел на скръбния механик, който печеше наденичка на огън, запален на безопасно разстояние от разглобения „Американски орел“.

— Откъде знаете името ми?

— Прочетете това.

Бел постави в мазната длан на Моузър плик от фина хартия, който бе задигнал от бюрото на доктор Райдър.

— Отворете го!

Анди Моузър плъзна пръст под печата, отвори листа, покрит с елегантен флорентински курсив и бавно зачете, движейки устните си.

Айзък Бел се възползва от възможността да помогне на италианската красавица, а и помогна на себе си да реши неприятният проблем, за който бе предупредил Арчи. Участниците в надпреварата за купа „Уайтуей“ така нарастваха, че спомагателните вагони не можеха да си намерят място на релсите. Щеше да е изключително трудно да не изостават от самолета на Джозефина, за да я пазят, дори с помощта на автомобилните патрули, които предложи Арчи.

Ами ако Бел заеме „висока позиция“? Със собствен самолет ще може да следи надпреварата отвътре. Щеше да наблюдава Джозефина от въздуха и предварително да разположи мъже при релсите и панаирните поляни или състезателни писти, на които щяха да кацат летците.

Даниела ди Векио имаше нужда от пари, за да докаже, че мястото й не е в „Райдър“.

Айзък Бел имаше нужда от бърз самолет. Купи нейния.

— Даниела пише, че трябва да дойда с вас, господин Бел.

— И да носиш самолета ми — допълни Бел ухилен.

Разглобена на части, машината приличаше на водно конче в клетка.

— И да ви науча да го управлявате?

— Още щом те настаня в първокласен вагон.

— Но аз самият не знам как се пилотира. Аз съм само механик.

— Нямай грижи за това. Само се погрижи да работи и ми покажи пулта. Колко ще ти отнеме да го сглобиш?