Читать «Разказът на Прислужницата» онлайн - страница 5

Или ще помогна на Рита да омеси хляба, ще заровя ръце в мекото, еластично и топло тесто, което толкова прилича на плът. Копнея да докосна нещо различно от плат или дърво. Жадувам за допир.

Дори ако реша да попитам обаче, дори ако наруша приличието, Рита няма да го допусне. Страхува се. Мартите не бива да се побратимяват с нас.

Да се побратимяваш, означава да се държиш братски. Люк ми го обясни. Нямало съответна дума, която да означава да се държиш сестрински. Би трябвало да е „посестряване“, така каза. Със същата представка. Харесваха му такива подробности. За произхода на думите, за любопитни употреби. Подкачах го, че е такъв педант.

Вземам купоните от протегнатата ръка на Рита. Имат картинки на нещата, срещу които можеш да ги замениш: дванайсет яйца, парче сирене, нещо кафяво, което би трябвало да е пържола. Пъхвам ги в джоб с цип на ръкава си, където държа и пропуска си.

— Поискай пресни яйца — нарежда ми Рита. — Не като предния път. И пилешко, не кокоше. Кажи им за кого е храната, да не хитруват.

— Добре — отговарям. Не се усмихвам. Защо да я изкушавам с приятелство?

Трета глава

Излизам през задната врата в градината, голяма и поддържана: с морава в средата, върба с реси, по края цветни алеи с нарциси, които вече вехнат, и лалета, които тъкмо разцъфват, плисват багрите си. Лалетата са червени, по-тъмноалени към стеблото, сякаш са били срязани и започват да зарастват на това място.

Градината е владение на Съпругата на Командира. Докато гледам през нечупливото стъкло на прозореца си, често я виждам там, на колене върху възглавничка, със светлосин воал върху широкополата градинарска шапка, до нея — кошничка с ножици и върви за цветята. Копае Пазител, предоставен на Командира, а Съпругата на Командира го направлява с бастунчето си. Много Съпруги разполагат с такива градини — така имат с какво да се разпореждат, да поддържат, да обгрижват.

И аз имах градина навремето. Помня уханието на разкопана почва, облите луковици в дланта си, сухото шумолене на налетите семена между пръстите си. Времето минава по-бързо така. Понякога Съпругата на Командира изнася стол и просто седи в градината си. Отдалеч изглежда в покой.

В момента не е там, питам се къде ли е — не ми се иска да я срещна неочаквано. Може би шие в дневната, вдигнала лявото си стъпало върху табуретката заради артрита си. Или плете шалове за Ангелите на фронтовата линия. Не вярвам Ангелите изобщо да се нуждаят от такива шалове — тези, които плете Съпругата на Командира, са твърде изискани. Не харесва емблемата от кръст и звезда, която повечето други Съпруги изработват — струва ѝ се банална. По бордюра на нейните шалове има борчета или орли, или сковани човекоподобни фигури: момче и момиче, момче и момиче. Не са шалове за възрастни хора, а за деца.

Понякога ми се струва, че изобщо не изпращат шаловете на Ангелите, а ги разплитат и ги превръщат в кълбета прежда, за да бъдат изплетени отново. Може би само колкото Съпругите да имат някакво занимание, да се чувстват полезни. Аз обаче завиждам на Съпругата на Командира, че плете. Хубаво е да имаш малки цели, които се постигат лесно.