Читать «Разказът на Прислужницата» онлайн - страница 161

От материалите на Лимпкин знаем, че възможните варианти са два, тоест две имена включват в себе си „Фред“: Фредерик Р. Уотърфорд и Б. Фредерик Джъд. Не са запазени и снимки на нито един от двамата, но Лимпкин описва втория като наперено нищожество, цитирам: „… човек, за когото предварителната игра е онова, което правиш на игрището за голф“. (Смях.) Самият Лимпкин не доживява създаването на Галаад, а дневникът му е на наше разположение, защото той предвидил собствената си кончина и го поверил на снаха си в Калгари.

Уотърфорд и Джъд се отличават с особености, които привлякоха вниманието ни. Уотърфорд имал опит в проучванията на пазара и според Лимпкин бил главният създател на женските костюми и автор на предложението Прислужниците да се обличат в червено, което, изглежда, заимствал от униформите на германските военнопленници в канадските военни лагери през Втората световна война. Той явно е и автор на термина „вселинч“, който заимствал от тренировъчна програма през последната третина на века. Ритуалът за колективното изнасилване обаче бил заимстван от английски селски обичаи през седемнайсети век. Избавленията също може би са негова идея, макар че по време на учредяването на Галаад те вече били разпространени след възникването си във Филипините и се превърнали в общо название за отстраняването на политическите врагове по принцип. Вече неведнъж съм изтъквал, че в Галаад няма почти нищо истински оригинално и автентично — гениалността на замисъла е в синтеза.

Джъд, от друга страна, явно не се интересува толкова от външната форма, колкото от тактиката. Той предлага използването на загадъчния памфлет на ЦРУ относно дестабилизацията на чуждестранните правителства като стратегически наръчник за „Синовете на Яков“, пак той съставя и списъка на видни „американци“ от периода. Има подозрения, че е организирал и Президентското клане, което вероятно е изисквало максимално инфилтриране в системата за сигурност около Конгреса и без което Конституцията никога не би била отменена. Земите на предците и еврейските кораби с бежанци също са били по негов замисъл, както и идеята за приватизиране на репатрирането на евреите, в резултат на което не един кораб с евреи изхвърля съдържанието си на дъното на Атлантика, за да увеличи печалбите. Съдейки по онова, което ни е известно за Джъд, фактът ни най-малко не би го смутил. Той бил привърженик на строгата политика, а Лимпкин му приписва твърдението: „Най-голямата ни грешка беше, че ги научихме да четат. Няма да я повторим.“