Читать «Разказът на Прислужницата» онлайн - страница 162

На Джъд се приписва заслугата за създаването на формата, макар не на името, на ритуала на Вселинча с обосновката, че това е не само ужасяващ и ефективен начин за елиминиране на подривните елементи, но и че ще функционира като отдушник за поданичките на Галаад. Известна е печалната полза от изкупителните жертви в историята, а ритуалът вероятно носел облекчение на Прислужниците, контролирани строго през останалото време — възможността от време на време да разкъсат един мъж с голи ръце. Практиката била толкова популярна и ефикасна, че към средата на периода станала нещо обичайно — провеждали я четири пъти годишно в дните на равноденствие и на слънцестоене. В нея се долавя отглас от ритуалите за плодородие в ранните култове към богинята на Земята. Както чухме вчера по време на обсъжданията в секцията, макар Галаад да има несъмнено патриархална форма, понякога съдържанието е матриархално, подобно на части от социалната тъкан, които са го породили. Създателите на Галаад знаят, че за да наложиш ефективна тоталитарна система или въобще някаква система, трябва да предложиш известни свободи и облаги, поне на привилегированите, в замяна на онези, които отнемаш.

В тази връзка са уместни няколко коментара относно женската агенция за контрол, известна като „Лелите“. Според материалите на Лимпкин Джъд още от самото начало бил на мнение, че най-уместният и най-ефикасен начин жените да бъдат контролирани във възпроизводството и навсякъде другаде, е да ги контролират други жени. Съществуват многобройни исторически прецеденти, всъщност няма империя, наложена със сила или по друг начин, която да не притежава тази особеност: контрол над коренното население чрез собствените му представители. В Галаад има много жени, желаещи да бъдат Лели поради искрената им вяра в така наречените „традиционни ценности“ или заради получаваните облаги. Когато властта е ограничена, дори мъничко власт изкушава. Има и един отрицателен стимул — бездетните, безплодните или по-възрастните жени, които не са омъжени, можели да работят като Лели и така да се избавят от вероятността да бъдат елиминирани и изпратени в Колониите, населени от мобилни групи хора, използвани предимно като заменяеми чистачи на токсични отпадъци, които понякога изпълняват и не толкова рискована работа — например берат памук или плодове.

Идеята е на Джъд, но прилагането носи отпечатъка на Уотърфорд. Кой друг от мозъчния тръст на „Синовете на Яков“ би родил идеята Лелите да носят имена на търговски продукти, използвани от жените през предгалаадския период, и поради това — звучащи познато и успокоително: названия на козметични серии, сладкарски смеси, замразени десерти и дори лекарства? Блестящо хрумване, което потвърждава мнението ни, че Уотърфорд в разцвета на силите си бил изключително изобретателен човек. Посвоему и Джъд бил такъв.