Читать «Разказът на Прислужницата» онлайн - страница 158

Когато вече разполагахме с транскрипция на текста от звукозаписа — а се наложи да го прегледаме няколко пъти поради трудности, свързани с акцента, неясни позовавания и архаизми — трябваше да вземем решение относно същината на материала, който бяхме придобили с цената на толкова усилия. Изправени бяхме пред няколко възможности. Първо, записите да са фалшификат. Както знаете, има няколко случая на такива фалшификати, за които издателства са плащали огромни суми, заслепени от желание да забогатеят от сензационните текстове. Изглежда, че някои периоди от историята бързо се превръщат и за другите общества, и за техните наследници в неособено поучителна легенда и повод за доста лицемерно самодоволство. Ако ми позволите едно редакторско отклонение, нека да кажа, че по мое мнение трябва да бъдем предпазливи в моралната си преценка на галаадците. Вече сме се убедили извън всяко съмнение, че подобни преценки не са задължително свързани с конкретна култура. Освен това галаадското общество се е намирало под огромен натиск, демографски и друг, и е било подвластно на многобройни фактори, от които ние, за щастие, не сме толкова зависими. Работата ни не е да осъждаме, а да вникваме. (Аплодисменти.)

Но да се върнем на темата: записи като този обаче трудно се фалшифицират убедително, а експертите, които ги изследваха, ни увериха, че самите предмети са оригинални. Несъмнено самият запис, налагането на гласа върху музикалния запис, не може да бъде направен през последните петстотин и петдесет години.

В такъв случай, ако допуснем, че записите са автентични, какво да кажем за природата на самия разказ? Очевидно той няма как да е записан през периода, за който разказва, защото, ако авторката предава истината, тя не е имала на разположение касетофон и касети, нито място, където да ги скрие. Освен това разказът демонстрира елементи на обмисляне, което според мен изключва синхронността. Има усещане за припомняне на емоции и дори за умиротвореност, поне постфактум.

Имахме чувството, че ако установим самоличността на разказвача, може би ще намерим обяснение как се е появил този документ — нека го нарека така за краткост. За тази цел проучването ни тръгна в две посоки.

Първо, опитахме с помощта на старите планове на град Бангор и други запазени документи да идентифицираме тогавашните обитатели на къщата, където бе направено откритието. Смятахме, че вероятно къщата е била скривалище по маршрута на Нелегалната женизница през онзи период, а нашата авторка е била укривана там, например в тавана или в мазето, няколко седмици или месеци, през които е имала възможност да направи записите. Разбира се, нямаше доказателство, което да изключи вероятността записите да са преместени на въпросното място, след като са били направени. Надявахме се да успеем да намерим потомците на евентуалните обитатели на къщата, които пък да ни отведат до друг материал: дневници може би или дори семейни истории, предавани през поколенията. За жалост, тази следа не доведе доникъде. Вероятно тези хора, ако изобщо са имали връзка с нелегалната верига, са били открити и арестувани, а в този случай свързаните с тях документи са били унищожени. Затова подходихме от друга страна. Потърсихме записи от този период, опитахме се да свържем известните исторически личности с хората, които се появяват в разказа на нашата авторка. Запазените архиви от този период са откъслечни, защото режимът в Галаад е изтривал съдържанието на компютрите и е унищожавал печатните материали след различните чистки и вътрешни бунтове, но все пак някои печатни материали са запазени. Някои наистина са били пренесени тайно в Англия, за да бъдат използвани за пропаганда от различните организации в защита на жените, каквито по онова време има много на Британските острови.