Читать «Черният ангел» онлайн - страница 36

Не знаела защо се е върнал, не разбирала защо той и другите с него убивали наред. Но отлично съзнавала, че трябва да избяга и да се скрие. Да се махне от това място колкото е възможно по-бързо. Защото сигурно тя е единствената останала жива свидетелка на престъплението. Те я познават и ще я търсят, а когато я намерят…

Излязла от гората, вървяла доста пеша, стигнала до бензиностанция. Помолила да ползва телефона, обадила се на майка си у дома. Марта пристигнала с дрехи и каквито подръчни пари имали вкъщи, а Алис заминала още същия следобед и вече никога не се завърнала в родния щат. През следващите месеци имало още телефонни обаждания, най-често с настойчиви молби за пари. Но дъщерята се обаждала, това бил единственият компромис, който правела спрямо майка си. Дори и в най-тежкото си падение в последвалите години телефонирала поне един път седмично, за да знае майка й, че е жива. Марта била благодарна за това.

Един ден обаче обажданията спрели.

* * *

Марта се настани на малкото канапе в стаята, която използвах като служебен офис. Луис стоеше прав до нея, Ейнджъл седна на моя стол, аз се опрях на стената до камината. Рейчъл се появи, надникна за секунда, не каза нищо и се махна.

— Ти обеща, че ще се погрижиш, ще я потърсиш — повтори жената.

— Опитвах — рече високият чернокож мъж. — Много пъти опитвах, но тя не искаше помощ от мен. Не и такава, каквато можех да й предложа.

Изглеждаше внезапно състарен и много уморен.

Очите на Марта пламнаха.

— Защо ми говориш така? Как смееш! Тя се е изгубила. Изгубена душа, разбираш ли? Някой трябваше да я доведе у дома. И това беше твое задължение. Само твое.

Този път Луис премълча.

— Значи ходихте на Хънтс Пойнт? — обадих се аз.

— Последния път, когато ми се обади, каза, че там работи, при един човек, затова отидох на същото място, да.

— Там ли се ударихте?

Тя наведе очи и въздъхна.

— Удари ме един мъж.

— Как се казва? — тутакси попита Луис.

— Защо се интересуваш? — сопна се тя. — За да се разправиш с него, както и с всички останали, нали? Мислиш, че това ще я върне ли? Ако сега искаш да се правиш на голяма работа, късно е. Един истински, добър мъж щеше да я спаси. Сега не знам… И да знаеш, няма да те оправдая, няма!

Намесих се. Обвиненията не водят доникъде.

— Защо отидохте при този човек?

— Защото Алис ми каза, че сега работела за него. Другият, при когото беше преди това, починал. Така ми каза, а този обещавал да се погрижи за нея. Щял да й намира богати мъже. Богати! Боже мой! Кой мъж би я харесал след всичко, което направи със себе си… какъв мъж…

И отново се разплака.

Взех книжни салфетки от бюрото, клекнах до нея, подадох и една.

— Ако ще я търсим, трябва да знаем името му — обясних тихо.

— Джи Мак му викат — проговори накрая. — И той самият така се нарича — Джи Мак. Там имаше и едно бяло момиче, каза ми, че я помнело, на улицата й викали Ла Шан. Била там, един ден просто изчезнала… не знаеше къде е отишла.

— Джи Мак — бавно проточи Луис.

— Познато ли ти звучи?

— Не. Последния път, когато проверявах, беше със сводник на име Фрий Били.