Читать «Черният ангел» онлайн - страница 35

Алис замръзнала на място, ужасена. Чувала гласа на Уолъс отвън — молел да му пощадят живота. През прозореца виждала, че отстъпва, все по-бързо крачи назад, а силуетът му в прозоречната рамка се увеличава. Тогава избумтели още няколко изстрела, стъклото се разпръснало на стотици искрящи, смъртоносни фрагменти, останалите по рамката остри късове почервенели. Сега чула писъците на другите момичета. Отдясно Роулин запищяла неистово. Била едра, Алис си я представяла как се гърчи върху леглото, опитвайки да се смали и някак да се скрие под чаршафа, набира го върху главата си, очите й широко разтворени, зачервени и все още сънени. Отляво изохкала Прая — момиче от индийски произход. В страха си, все още недоразбудена, скочила от кушетката да си търси дрехите и се ударила в стената. Предната нощ била с двамина, те споделили дрога с нея и сигурно все още била друсана.

На вратата се появила мъжка фигура. Алис зърнала лицето за секунда, а гледката й дала онази енергия, която все не й достигала. Скочила върху кушетката и с все сила заблъскала задния прозорец. Той не помръдвал, но в ужаса си силата й вероятно се утроила. В същото време чувала мъжките стъпки в помещението, новодошлият вървял към леглата на проститутките. Отново ударила рамката с все сила. Този път тя поддала, извъртайки се навън. Алис се хванала за долната част и ужасено се прехвърлила през отвора, а в същия миг избумтял нов изстрел, от стената се разлетели пръски гипс. Роулин изпищяла, сигурно била ранена, идвал нейният ред. Отнякъде се появила ръка, сграбчила я за рамото, но Алис вече падала навън, силата на гравитацията била достатъчно голяма. Онзи я хванал за тениската, а тя се разпрала и в пръстите му останало само парче от нея. Тупнала на земята, нещо в ръката й изпукало, но уплашена до смърт, дори не помнела как е скочила и хукнала към дърветата колкото краката я държат. Под голите й пети пращели сухи клончета и съчки, тя летяла приведена, занемяла от уплаха. Рязаната двуцевка отзад пак изревала, дебел корен се пръснал току до десния й крак.

Но тя продължавала да тича, макар че петите й кървели, нарязани от камъчета, храсти и тръни. И не спряла, докато божата в хълбока й не станала непоносима. Свлякла се на земята, струвало й се, че някой я е разкъсал на две. Лежала на земята под голямо дърво, постепенно дишането й се нормализирало. Някъде далеч звучели мъжки гласове, но може би в страха и така й се струвало. В съзнанието й бил само образът на онзи с двуцевката на вратата — веднага го познала, предната вечер бил един от двамата клиенти на Прая. Мъж с жестоко, садистично лице.