Читать «Черният ангел» онлайн - страница 34

Облякла пола и тениска да прикрие голотата, запалила цигара, наканила се да се пораздвижи. Неделите обикновено били тихи, работа много нямало. Знаела много добре, че по това време редовно посещаващите бараката мъже ходят на църква, преструват се, че слушат словото на проповедника, а всъщност мислят за следващото си идване в бардака. Имало и такива, които не били стъпвали на църква от години, но дори и за тях неделите били по-различни. Решила да се поразходи. Дали да не отиде до пазарния център, да си купи нова дрешка и бикини с малкото прикътани пари? Пък и някаква козметика да си вземе? Но нямала сила за това. Седмици наред се канела да го направи, но енергията й все била недостатъчна. А Уолъс вече няколко пъти подмятал, че роклите й са стари, бельото — изтъркано, захабено, макар че клиентите не придиряли много-много за това. Някои дори я харесвали така повече, сигурно защото то прибавяло колорит към греховните им помисли, правело посещенията им тук още по-привлекателни, увеличавало възбудата. Но Уолъс обичал да претендира, че жените му са чисти и спретнати, макар че в това отношение обстановката била далеч под нужното ниво. И все пак си помислила отново — дали да не тръгне веднага, още докато е рано, а сетне ще се върне и цял следобед ще разтоварва. Вечерта може да се появи някой и друг клиент, но натоварването едва ли ще бъде голямо, както например предната нощ. Най-лоши били петъците и съботите, тогава се увеличавала и заплахата от насилие вследствие на алкохола. Идвали всякакви — пияни, друсани, способни на всякакви изстъпления. Вярно, Лоу и Уолъс пазели жените от подобни изроди, но не било възможно да стоят и до леглата, докато клиентите се обслужват. А колко му е на един нередовен да вдигне юмрук, не дай Боже и нещо по-сериозно, срещу жената под себе си.

И докато още мислела дали да не се поразтъпче, чула шум от приближаваща се кола. Видяла я и през отворената врата, когато шофьорът направил маневра и спрял. За разлика от обичайните автомобили, този бил съвсем нов и чуждестранна марка. Решила, че е немска, хромът на броните и джантите блестял ослепително. Човекът зад волана форсирал кратко двигателя и го загасил. Отворили се врати — предна и задна. Уолъс рекъл нещо, но тя не доловила ясно думите. В същия миг Лоу захвърлил цигарата, а ръката му се плъзнала назад, към кръста, където от джинсите стърчала дръжката на голям колт. Но преди пръстите да стигнат до целта, от лопатките му избликнали червени пръски, алени фонтани кръв се разлели в червен облак на слънчевия фон отвън, подът се обагрил в кармин. Едрият мъж успял някак да остане прав, видяла как ръцете му стискат рамката на вратата и го задържат на крака. Сетне по чакъла отпред изпращели стъпки, отчетливо се чул изстрел и част от главата на Лоу се пръснала. Ръцете му се плъзнали надолу и той рухнал на земята.