Читать «Черният ангел» онлайн
Джон Коннолли
Джон Конъли
Черният ангел
Част първа
Прозреш ли истината за
Оногова, Сатанаиля, и за ангелите на Мрака,
Ще познаеш и генезиса на Злото.
Ориген
Пролог
Бунтовните ангели падат, увенчани с пламъци.
Докато се сгромолясват в бездната, биват прокълнати подобно новоослепени, защото както Мракът е неимоверно по-ужасен за позналите Светлината, така и отнетата Божия милост два пъти по-горестно терзае сиялите някога в нейната топлина. Писъците им са страховити в още по-страховита агония, а горящите им тела за пръв път озаряват сенките на Преизподнята. Най-нисшите духом се спотайват в Бездната и там създават свой свят, който тепърва ще обитават.
Пада и последният от богоотхвърлените, поглежда нагоре — към Небесата — и вижда онова, което отсега ще му бъде отречено навеки. А то, също като възмездието, е така ужасяващо, че пламва в очите му, за да се запечата завинаги там. И докато Небесата се затварят над него, дадено му е за миг да съзре чезнещия сред тъмни облаци Божи лик. Тогава и красотата, и болката в този светъл образ се запечатват навеки в паметта и очите му. Върху него ще тегне прокоба за вечни времена — да бъде прокуден, отбягван дори и от своите, защото какво по-болезнено за падналите му събратя от това да виждат в мрака на зениците му сияйния Божи дух?
Останал един, той се разкъсва на две, за да не бъде самотен в своята безутешност. И тази двойка — братя демони, — създадена от едно същество, ще броди по все още образуващата се Земя. След време към нея ще се присъединят още неколцина от падналите ангели, уморени от криене в създаденото от самите тях черно царство. И наистина, какво е Адът, ако не вечното отсъствие на Всевишния? Съществувание в мъка и горест със завинаги отречени надежда, изкупление и любов. Не е ли вярно, че за низвергнатите и отстъпниците Адът не се вписва в ничия география?
Накрая богоотхвърлените ангели се изтощават от безнадеждно скитане в пустия свят без възможност да дадат воля на яростта и отчаянието си. Намират мрачна бездна, където се скриват и потъват в дълбок, подобен на смъртоносна дрямка сън. Сън, защото наказанието им изключва Смъртта. Така ще изчакат появата на Човека. Ще минат много години, човеците ще копаят галерии, ще ровят под земята, ще осветяват създадените от тях кухини и тунели. А най-дълбоката и най-голямата ще бъде една от сребърните мини при Кутна Хора в Бохемия на име Кант.
Казано е също, че когато тази мина стига крайната си дълбочина, факлите на миньорите затрептяват от повея на вятър, макар че там вятър не би могло да има, те чуват също и мощно стенание, сякаш нечии души били освободени от оковите си. Разнася се силна миризма на изгоряло, някои тавани рухват. Започва да бушува буря от прах и нечистотии, понася се по тунелите, ослепявайки и задушавайки всичко живо по пътя си. Оцелелите разправят после за чути от тях гласове в бездната, а сред мрака усещат и плясъка на гигантски криле. Стихията се понася към главната шахта, оттам изригва като вулкан нагоре към нощното небе, а свидетели на случилото се разказват, че в сърцето на буреносния стълб горят червени петна, сякаш облакът носи и пламъци.
