Читать «Черният ангел» онлайн - страница 37

— Е, нещата там се менят.

Луис се раздвижи, подаде ръка на Марта. Възрастната жена с мъка се изправи.

— Е, налага се да похапнеш нещичко. Ще ти намерим подходяща храна. И да си починеш ще трябва, нали?

Тя внезапно се залови за него, хвана голямата му ръка силно я стисна, очите й се навлажниха.

— Нали ще намериш детето ми? Обещай ми! То е загазило, горкичкото. Чувствам го. Трябва да я намериш и да ми я върнеш.

* * *

Дебелият стои край ваната. Името му е Брайтуел. Той е стар, много по-стар, отколкото изглежда, всъщност до голяма степен е извън времето. Понякога се държи като току-що пробуден от дълбок сън човек, но мексиканецът — името му е Гарсия — си знае работата А тя е да не пита много-много и да не се рови в произхода му. Иначе Гарсия отлично съзнава, че Брайтуел е нещо, от което трябва да се страхува и пази, да изпълнява точно нарежданията му и да не задава излишни въпроси. Видял е през стъклото какво прави с жената, как поставя уста върху нейната в мига, когато издъхва. Сторило му се е и друго, че в очите й се появява особен блясък — сякаш съзнава какво става с нея, докато губи сили и бавно си отива. Сякаш разбира какво я очаква, след като тялото й бавно я изоставя. Колко ли други е изпратил в отвъдното по този начин? Не, не, такива въпроси не бива да му хрумват дори и насън. Но дори и онова, което Гарсия подозира, да не е истина, пак какъв ще е този мъж, че да се изживява по такъв начин?

Вонята е ужасяваща. Химикалите разяждат плътта на трупа, но Брайтуел не прави опит да закрие лице. Мексиканецът стои зад него, половината му лице е зад бялата маска.

— Какво ще правите сега? — пита Гарсия.

Брайтуел плюе във ваната, обръща гръб на разлагащото се тяло.

— И другата ще намеря, и нея ще убия.

— Преди да умре, тази говореше за свой роднина. Смяташе, че искал да я спасява.

— Зная. Чух я да споменава името.

— Предполагаше се, че няма семейство. Че никой не се интересува за нея.

— Не сме били информирани правилно. Но може би така или иначе наистина никой не се интересува.

Брайтуел минава покрай него, оставя го сам при разпадащия се женски труп. Гарсия не тръгва след него. Брайтуел не е прав, но Гарсия няма смелостта да му посочи грешката. Никоя жена на прага на смъртта не споменава — отново и отново — име, което не означава нищо за нея.

Някой се интересува.

И ще дойде да я потърси.

Част втора

 Тоз, който има съпруга и потомство,

 той и на Съдбата е заложник…

Франсис Бейкън, „Есета“ (1625 г.)

Глава трета

Празненството по повод кръщението на Сам продължаваше. Чувах смях, пукаха тапи, отваряха се бутилки, лееше се шампанско. Някъде някой запя. Стори ми се, че е бащата на Рейчъл, той имаше този навик — пийне ли си, първо пропява, сетне става свадлив, по-точно заядлив. Франк е адвокат, един от онези енергични, открити мъже, винаги готови най-любезно да поздравят срещнатия на улицата непознат ближен. Където и да беше, все се стремеше да стане център на вниманието. Вярваше още, че бидейки шумен и майтапчийски агресивен, чудесно забавлява хората. Смяташе се и за психолог, виждал съм го на сватби да прилага теориите си на практика, принуждавайки стеснителни жени да танцуват с мотива, че така щели да излязат от черупките си. Правеше го дори и когато виждаше, че на дансинга те се чувстват неловко, притесняват се и треперят като новородени жирафчета, с нетърпение чакат музиката да спре и поглеждат към столовете си. Предполагам, че можем да го наречем добросърдечен, но за съжаление не притежаваше съответната доза чувствителност спрямо другите, всъщност нужната деликатност, че да има баланс в поведението му. Като изключим евентуалната му загриженост за дъщеря му, Франк, изглежда, възприемаше присъствието ми на подобни празнични събития като лична обида. Сякаш съм нередовна личност, готова например всеки миг я да избухне в сълзи, я да вземе да пребие някого или по някакъв друг начин да разруши чудесната атмосфера, която той най-ревностно и всячески създава. Опитвах се да не оставам с него насаме. Честно казано, успявах, сигурно защото и той правеше искрени усилия в същата насока.