Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 28

— От време на време ме налягат пристъпи на късогледство, предполагам — каза той и надигна каната. — Сигурна ли си?

— Уейн, тя си има приятелка.

— Тея неща са просто фаза — промърмори той. — В нейния случай — от петнайсет години насам…

Той остави каната, въздъхна, пресегна се пак в шкафа от преди малко и извади отвътре бутилка вино.

— О, в името на Съхранението! — възкликна Мараси. — Това си е било вътре през цялото време?

— Услажда се повече, ако първо пиеш нещо с вкус на вода, в която са плакнали чинии — обясни Уейн и издърпа тапата със зъби, което, трябваше да му се признае, наистина беше донякъде впечатляващо. После наля по една чаша за двамата.

— За преодоляването? — предложи той тост.

— Защо не. За преодоляването — вдигна тя чашата си и видя в нея отражението на човек, застанал зад нея.

Тя си пое рязко дъх, обърна се и се пресегна за чантата си. Уейн просто вдигна чаша към новодошлия, който заобиколи плота с бавна крачка. Беше мъжът с кафявия костюм и вратовръзката. Не, не „мъжът“. Кандрата.

— Ако сте дошли да ме убедите да го убедя — заговори Уейн, — трябва да знаете, че той въобще не ме слуша, освен ако не е много пиян.

Опразни чашата на един дъх и добави:

— Сигурно затова е успял да оцелее досега.

— Всъщност — възрази кандрата, — не съм дошъл за вас.

Обърна се към Мараси и наклони глава, преди да продължи:

— Онзи, който бе на първо място в списъка за изпълнението на тази задача, отхвърли молбата ми. Надявам се да не се засегнете, че сте втора.

Мараси усети как сърцето ѝ ускорява пулса си.

— Какво искате?

Кандрата се усмихна широко.

— Кажете ми, госпожице Колмс — какво знаете за същността на Дарбите и Самоличността?

3.

Уакс поне имаше комплект дрехи, които не се бяха измокрили — костюмът, който беше носил по време на констабълската операция. Затова беше приятно сух, когато каляската му спря пред имението на къща Ладриан. Стерис се бе върнала в дома на баща си, за да се поуспокои.

Уакс прибра вестника си и зачака Коб, новия кочияш, да скочи от капрата и да му отвори вратата. В движенията на дребния мъж се долавяше трескаво усърдие, сякаш знаеше, че Уакс използва каретата само от чувство на приличие. Да се прибере с аломантични скокове щеше да бъде много по-бързо — но също както един лорд не можеше да ходи пеша навсякъде, Монетометите, които използваха дарбите си открито, когато не преследваха престъпници, караха членовете на къщата му да се чувстват неудобно. Това просто не подхождаше на главата на такава институция.

Уакс кимна на Коб и му подаде вестника. Коб се ухили; обожаваше ги.

— Свободен си до утре — каза му Уакс. — Знам, че очакваше сватбеното празненство с нетърпение.

Усмивката на Коб се разшири още повече и той кимна, след което се покатери обратно на капрата, за да иде да се погрижи за каляската и конете, преди да си тръгне. Вероятно щеше да прекара деня на хиподрума.

Уакс въздъхна и се заизкачва по стълбището пред входа на имението. Беше едно от най-изисканите в града — луксозно, от дялани камъни, със солиден паркет и изящни акценти от мрамор. Това не го правеше по-малко затвор. Просто беше много хубав затвор.