Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 27

— Виждаш ли! Така се прави.

— Макар че също така убила и жената, за която Елънд е планирал да се ожени.

— Какво? Вярно ли?

— Да.

— Страховита работа — заяви Уейн одобрително и отпи пак от шерито.

— Нищо не си чул още — каза Мараси и се облегна още по-назад на плота, опряна на длани. — Страховити работи искаш, а? Смята се, че освен това е изтръгнала вътрешностите на Лорд-Владетеля. Виждала съм го в няколко осветени ръкописа.

— Доста кръвопролитно като за религиозна история.

— Всъщност, всичките са такива. Мисля, че им се е наложило да добавят доста интригуващи моменти, за да накарат хората да прочетат останалото.

— Хм — промърмори Уейн със съмнение.

— Уейн, ти чел ли си някога някакви религиозни текстове?

— Естествено, че съм.

— Наистина ли?

— Да. Доста от нещата, които чета, съдържат религиозни работи. „Проклятие макар.“ „Бог да го прости онова жалко копеле.“ „Пръдлив, гъзоблизец такъв.“

Тя го изгледа безизразно.

— Последното е от „Завет на Хамънд“. Кълна се. Е, поне съдържа всички тези букви.

Още една глътка. Уейн можеше да надпие всекиго, когото Мараси познаваше. Това, естествено, се дължеше предимно на факта, че можеше да използва металоема си, за да почерпи здраве и да изличи ефекта на алкохола от тялото си за секунда. И после да започне отначало.

— Слушай сега — продължи той, — ето какво трябва да направиш. Постъпи като лейди Мъглородна. Време е да поубиеш малко хора. Не се предавай. Той е твой и останалите трябва да го разберат.

— Да… поубия малко хора?

— Именно.

— И под „хора“ имаш предвид сестра ми.

— Нищо не пречи да го направиш любезно, де — каза Уейн. — Да ѝ дадеш да ръгне първа или нещо подобно.

— Не, благодаря.

— Няма нужда да я убиваш наистина, Мараси — обясни Уейн, като скочи от плота. — Може и преносно, нали разбираш. Но трябва да се бориш. Не го оставяй да се ожени за нея.

Мараси отметна глава назад и се загледа в комплекта черпаци, наредени над плота.

— Не съм Издигащия се воин, Уейн — каза. — И нямам особено желание да бъда. Не искам някого, когото ще трябва да убеждавам. Някого, когото да трябва да усмирявам и овързвам като диво животно. Това следва да се прави в съдебната зала, не в спалнята.

— Някои хора, обаче, биха казали, че…

— Внимавай.

— Че това е много просветен и напредничав поглед над нещата — завърши той и отпи още глътка шери.

— Не съм някакво жалко, изоставено създание, Уейн — каза Мараси и се улови, че се усмихва на изкривеното си отражение в черпака. — Не си седя да скърбя в очакване някой друг да реши дали ще бъда щастлива, или не. За мен няма бъдеще там. Дали се дължи на искрена липса на чувства от негова страна, или по-скоро на твърдоглавие, не ме интересува. Преодолях го.

Тя погледна надолу и срещна погледа му. Уейн наклони глава.

— Хм. Сериозно говориш, а?

— И още как.

— Преживяла си го… — проточи той. — Поквара макар! Може ли да направи такова нещо човек?

— Разбира се.

— Хм. Мислиш ли, че трябва… Нали знаеш… с Ранет…

— Уейн, ако има по-очевиден отказ от нейния в историята на човечеството, бих останала безкрайно изненадана. Да. Преодолей я. Наистина.