Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 26

— Зависи какво празнуваш — каза Мараси и отвори тефтера си. — Болтовете, на които се е държала конструкцията на водонапорната кула, със сигурност са били разхлабени от някого. А улицата долу беше подозрително празна, защото няколко улични гамена — от съвсем друг октант, трябва да добавя, — са прекъснали движението с някакъв юмручен бой направо посред шосето.

Уейн изпръхтя и се зарови из един от шкафовете.

— Понякога много го мразя това твое малко тефтерче.

Мараси простена и затвори очи.

— Някой можеше да пострада, Уейн.

— О, това изобщо не е така. Някой наистина пострада. Оня дебелият господин с плешивата глава.

Тя разтърка слепоочията си.

— Нали осъзнаваш, че вече съм констабъл, Уейн? Не мога да си затворя очите пред безогледното разрушение на чужда собственост.

— О, не е чак толкова зле положението — успокои я Уейн, без да спира да тършува. — Уакс ще го плати.

— А ако някой наистина беше пострадал? Сериозно, искам да кажа?

Уейн продължаваше да ровичка за нещо.

— Момчетата се поувлякоха. „Наводнете църквата“, казах им. Имах предвид да направят така, че свещеникът да завари църквата леко подгизнала сутринта — заради злополука с водопроводните тръби, например. Но нещо се престараха, та така стана.

— „Момчетата“?

— Просто едни мои приятели.

— Саботьори.

— О, не — възрази Уейн. — Смяташ ли, че изобщо ще могат да го произнесат?

— Уейн…

— Вече им дадох да се разберат, Мараси — увери я Уейн. — Обещавам.

— Той ще се досети — каза тя. — Какво ще направиш тогава?

— Тук грешиш — каза Уейн, като най-после се измъкна от шкафа с голяма стъклена кана в ръка. — Уакс има сляпо петно по отношение на тези неща. Дълбоко в себе си всъщност си е отдъхнал, че предотвратих сватбата. Някъде в подсъзнанието си ще се досети, че съм бил аз, и ще плати за щетите, независимо какво ще каже застрахователният агент. И няма да каже нищо, няма дори да разследва случая повече. Само гледай.

— Не знам…

Уейн подскочи леко, седна на кухненския плот и потупа мястото до себе си. Тя го изгледа за момент, след което въздъхна и седна.

Той ѝ подаде каната.

— Това е шери за готвене, Уейн.

— Да — потвърди той, — по това време в кръчмите не сервират нищо, освен бира. На човек му се налага да прояви изобретателност.

— Сигурна съм, че ще успеем да намерим някакво вино наоколо, ако…

Уейн надигна каната.

— Няма значение — каза тя.

Той отпусна каната, свали готварската шапка и я метна на плота.

— А ти какво си се вкиснала днес? Мислех, че ще викаш от радост и ще търчиш по улицата да береш цветенца, или нещо подобно. Няма да се оженят. Или поне не веднага. Още имаш шанс.

— Не искам шанс, Уейн. Той вече взе решение.

— Е, що за приказки са това? — възмути се той. — Предала си се? А Издигащия се воин? Тя така ли е постъпила, а?

— Всъщност не — отговори Мараси. — Отишла при мъжа, когото искала, плеснала книгата от ръката му и го целунала.