Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 30

Уакс изгледа кандрата изпитателно, след което въздъхна и пъхна пистолета обратно в кобура.

— Кой си ти? ТенСуун, ти ли си?

— Аз? — изсмя се кандрата. — Да съм ТенСуун? Какво, да не си ме чул да се задъхвам?

Изкикоти се пак и направи жест на Уакс да заповяда в собствения си кабинет, сякаш му оказваше някаква огромна чест.

— Аз съм ВенДел, от Шестите. Радвам се да се запознаем, лорд Ладриан. Ако държиш да ме застреляш, моля да се прицелиш в левия ми крак, тъй като не съм особено привързан към тези кости.

— Няма да те застрелям — каза Уакс, подмина кандрата и влезе в стаята.

Щорите на прозорците бяха спуснати, дебелите завеси висяха пред тях и в кабинета цареше почти пълен мрак — с изключение на две малки, нови електрически лампи. Защо бяха спуснали щорите? Толкова много ли се боеше кандрата да не бъде видян?

Уейн се беше настанил на фотьойла на Уакс, вдигнал крака на коктейлната масичка, и похапваше от купичка орехи. Една жена се бе изтегнала в подобна поза на съседния фотьойл, облечена в тесни панталони и свободна блуза, притворила очи и отпуснала глава на вдигнатите си ръце. Носеше различно тяло от последния път, когато Уакс я беше видял, но стойката — и височината — му даваха сериозно основание да смята, че това е МеЛаан.

Мараси тъкмо изучаваше някакво странно устройство, поставено на малък подиум в дъното на стаята. Представляваше кутия с малки лещи на предната стена. Изправи се веднага, щом го забеляза, а бузите ѝ — типично за нея — поруменяха силно.

— Извинявай — каза тя. — Щяхме да отидем в моя апартамент, но Уейн настоя…

— Бях в настроение за орехи — обясни Уейн с уста, пълна с ядки. — Когато ме покани да остана тук, ми каза да се чувствам като у дома си, нали?

— Все още не ми е ясно защо изобщо се нуждаете от място, където да говорите — заяви Уакс. — Казах ви, че няма да ви помогна.

— Напълно вярно — съгласи се ВенДел, все още застанал на прага. — И тъй като ти не беше склонен, ми се наложи да потърся други варианти. Госпожица Колмс бе достатъчно любезна да изслуша предложението ми.

— Мараси? — попита Уакс. — Отишли сте при Мараси?

— Какво? — попита ВенДел. — Изненадва ли ви? Все пак, тя изигра важна роля в победата ни над Майлс Стоте живота. Да не говорим за помощта, която оказа по време на бунтовете, които Паалм предизвика.

Уакс изгледа кандрата.

— Опитвате се да стигнете до мен по заобиколен път, нали?

— Вижте го само какъв е надут — обади се МеЛаан от фотьойла си.

— Открай време си е такъв — отбеляза Уейн, като счупи поредния орех. — Буквално, защото има навика да яде какви ли не гадости. Включително собствените си нокти. Виждал съм го.

— Чак толкова невероятно ли е — намеси се и Мараси, — че искат помощ от мен?

— Съжалявам. Нямах това предвид — обърна се Уакс към нея.

— Какво тогава имаше предвид?

Уакс въздъхна.

— Не зная, Мараси. Беше доста дълъг ден. Стреляха по мен, изсипаха съдържанието на водонапорна кула върху главата ми и сватбата ми се провали с гръм и трясък. А в момента Уейн ръси орехови черупки по целия фотьойл. Честно казано, мисля, че просто трябва да пийна нещо.