Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 24

— Не, не Той — обясни Стерис. — Просто случайността, която хвърля космическите зарове — и всеки път, когато съм около теб, винаги се падат само единици.

Тя затвори очи и добави:

— Естествено, че сватбата ще се провали. Няколко тона вода, които да нахлуят през тавана? Как можах да не го предвидя? Толкова невероятно абсурдно е, че просто трябваше да се случи. Поне този път не убиха свещеника.

— Стерис — положи Уакс дланта си на ръката ѝ. — Ще оправим нещата. Всичко ще е наред.

Тя отвори очи и го погледна.

— Благодаря, лорд Уаксилий.

— За какво, по-точно? — попита той.

— Задето си така мил. Задето си готов да се подложиш на… ами, мен. Зная, че това не е особено приятна мисъл.

— Стерис…

— Не мисли, че скромнича излишно — каза тя, стана и си пое дълбоко дъх. — И, моля те, не смятай, че съм изпаднала в някакво мрачно настроение. Аз съм, каквато съм, и го приемам. Но не храня никакви илюзии относно начина, по който околните възприемат компанията ми. Благодаря ти. Задето не ме караш да се чувствам така, както са ме карали други.

Той се поколеба. Как можеше да отговори на такова нещо?

— Не си права, Стерис. Мисля, че си чудесен човек.

— А начинът, по който скърцаше със зъби, когато церемонията започна, и беше свил юмруци така яростно — като човек, който се вкопчва в мост, от който виси над бездната?

— Тогава…

— Натъжава ли те фактът, че сватбата ни се отложи? Можеш ли да кажеш това честно — да дадеш за това думата на човек на закона, лорд Уаксилий?

Проклятие. Уаксилий се запъна безпомощно. Знаеше, че би могъл да избегне или отклони въпроса само с няколко думи, но не успяваше да ги намери, колкото и да ги търсеше — докато не измина неловко дълго време, след което той знаеше, че всичко вече би прозвучало снизходително.

— Може би просто ще трябва да открия някакъв начин да се отпусна следващия път, когато опитаме — каза той с усмивка.

— Съмнявам се, че ще даде особено добър резултат, ако се появиш на сватбата пиян.

— Не съм казал, че ще пия. Може би малко териска медитация преди церемонията.

Тя го погледна изпитателно.

— Готов си да опитаме пак?

— Разбира се — отговори той, а мислено добави: „Стига да не е днес.“ — Предполагам, че имаш резервна рокля?

— Две — призна тя и му позволи да ѝ помогне да стане на крака. — А и наистина запазих втора дата за сватбата, след два месеца. В друга църква — за в случай, че тази се взриви.

Той изпръхтя.

— Звучиш като Уейн.

— Е, нещата действително имат склонност да се взривяват в твоя близост, лорд Уаксилий — каза тя и вдигна поглед към купола. — Като се има предвид това, да те удави потоп сигурно е ново преживяване.

* * *

Мараси обикаляше около наводнената църква, хванала ръце зад гърба си. В джоба на палтото усещаше познатата тежест на тефтера си. Неколцина констабли — всички от които бяха ефрейтори — се бяха разпръснали наоколо и си даваха вид, сякаш командват положението. Това беше важно в момент на криза; статистиките показваха, че ако присъства авторитетно на вид лице в униформа, има по-малка вероятност цивилните да изпаднат в паника.