Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 252

— Доста неприятно за мен споразумение — каза Джордис най-после. — Означава, че ще трябва да се върна при народа си сразена. Половината ми екипаж е мъртъв, а корабът ни е разменен срещу десетки години по-стар такъв.

— Наистина — съгласи се Стерис, застанала до Уаксилий, който просто се извисяваше застрашително, скръстил ръце. Имаше ненадминат талант за това. — Но, капитане, вие ще се върнете с нещо по-ценно от стара реликва или дори катастрофиралия ви кораб. Ще се снабдите с търговски партньори в страна, която гъмжи от Металородени. Споменахме ли, че лорд Уаксилий заема важен пост в правителството ни? Че има значително влияние върху решенията, свързани с търговията, данъците и митническите тарифи? Онези от вас, които успеят да си осигурят изгодни сделки с нас, биха натрупали цяло състояние.

Джордис ги изгледа, скръсти ръце и се обърна лице в лице срещу Уакс.

— И все пак е неприятно.

Беше много по-ниска, но някак си също успяваше да се извиси доста успешно. Всъщност, Мараси остана с впечатлението, че ѝ се иска направо да им се развика — да ги нападне, да си отмъсти за онова, което е било сторено с нея и хората ѝ. Всичко, освен това да сключва мирни търговски сделки.

Може би някои чувства бяха прекалено силни, за да успее да ги прикрие дори маската.

В крайна сметка, тя кимна.

— Добре тогава. Така да бъде. Но няма да си тръгна без начално споразумение — писмено засвидетелстване на намеренията ви, ако не друго.

Мараси въздъхна облекчено и кимна на Стерис одобрително. И все пак не пропусна да забележи скованата стойка на Джордис, когато двамата с Уаксилий си стиснаха ръцете. Басейнът не си беше спечелил нови приятели днес. Надяваше се, че бяха успели да замажат положението така, че поне да не си създадат нови врагове.

— Имам още една молба — каза Уаксилий.

— Каква? — попита Джордис подозрително.

— Нищо особено ужасяващо или скъпо — успокои я Уаксилий. — Направо казано, искаме просто да ни вземете и да ни оставите на едно място.

* * *

За щастие, южняците се съгласиха. Не им се искаше особено да отлетят с трюм, пълен с вражески войници, чак до държавата си. На Уакс му се наложи да им обясни пределно ясно, че няма да им позволи да задържат самия Костюм, и капитанът отстъпи почти без да спори. Явно разбираше, че имаше най-голям шанс виновниците за всичко, сполетяло екипажа ѝ, да си получат заслуженото, ако дадеше на Уакс възможността да проведе обстойно разследване на случая.

Уакс премълча за роднинската си връзка с Костюма.

Докато малвишците се приготвяха за пътуването, Уакс стоеше пред статуята на Лорд-Владетеля с онзи единствен клин в едното око. Беше проверил колана, и се беше оказал алуминиев. Без заряд. Ако някога бяха съществували две гривни, явно бяха обединени във върха на копието.

Мараси мина покрай него.

— Отивам да проверя дали не сме забравили нещо в малкото корабче.

Уакс кимна. „Притежавах мощта ти“, обърна се той наум към статията, „ако ще и само за миг. Поквара… Мисля, че разбирам.“

Беше дал Оковите на МеЛаан, а тя ги беше погълнала в плътта си. Радваше се, че няма достъп до тях. Силата им беше твърде необятна.