Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 250

Костюма още беше там, където го беше оставил Уаксилий: завързан за върха на копието на Лорд-Владетеля с крака, увиснали във въздуха. Бяха му взели металоемите, запушили устата му и Уаксилий беше изсмукал запасите му метал с помощта на аломантия. И все пак ѝ се струваше, че може би не са били достатъчно внимателни. Клиновете му бяха още у него, тъй като не бяха сигурни как могат да ги извадят, без да го убият. Не беше в състояние да направи каквото и да било, докато нямаше метали, но тя все пак не можеше да потисне напълно безпокойството си.

Стерис се беше присъединила към Уаксилий на полето, а той беше обвил ръка през раменете ѝ. Мараси се усмихна. Ето това вече беше образ, за който никога не беше вярвала, че може да ѝ подейства успокояващо. Двете групи се бяха изправили една срещу друга — МеЛаан и Уейн също бяха отишли при Уаксилий. Уейн беше нарамил пушката на рамо небрежно, а МеЛаан се извисяваше на близо десет сантиметра над всички останали, скръстила ръце и изправила гръб твърдо.

Добре.

— Да вървим — обърна се Мараси към Алик.

Капитанът на Алик, Джордис, носеше един от превеждащите медальони — и не трепна, когато усети острия повей на вятъра, който ги прониза, когато Мараси се приближи към нея.

— Благодарим ви за помощта — каза Джордис с глас, в който се долавяше същият акцент като у Алик. — Но признателността ни не е основание да пренебрегваме кражбата. Очакваме собствеността ни да бъде върната.

— Не виждам ваша собственост тук — отвърна Уаксилий хладно. — Само артефакт, който ние приземихме. Е, той и въздушният ми кораб.

— Вашият… — заекна Джордис и пристъпи напред. — Откакто се разбихме на ваша територия, по-голямата част от екипажа ми беше затворена, измъчвана и избита. Явно сте в настроение за война, аломанте.

Покварата да го тръшне макар. Мараси се надяваше, че Джордис ще споделя дълбоката почит, която Алик питаеше към Уаксилий. Повечето от хората ѝ действително изглеждаха уплашени от присъствието му, но капитанът явно нямаше намерение да отстъпва.

— Ако наистина ще започваме война, не мисля, че начинът да спася народа си би бил да оставя ценно оръжие във ваши ръце — каза Уаксилий. — Не мога да върна назад онова, което Костюма и хората му са направили с вас — те са престъпници и онова, което сториха, е отвратително. Ще се погрижа да получат справедливо наказание.

— И все пак крадете от нас.

— Отричате ли, че този храм беше празен, когато пристигнахме? — попита Уаксилий. — Отричате ли, че този кораб е бил построен от народ, различен от вашия? Не мога да ви открадна онова, което никога не е било ваше, капитане. Като техен откривател, именно аз притежавам правата върху тази реликва и кораба. Можете да…

Мараси се готвеше да пристъпи между тях, но се изненада, когато Стерис я изпревари и прекъсна Уакс:

— Лорд Уаксилий, смятам, че би било разумно от наша страна да им позволим да вземат кораба.