Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 254

— Всички могат — обясни Уейн, — стига да буташ достатъчно силно. Погледни. Наистина трябва да видиш това.

Уакс въздъхна, покатери се до него и на свой ред се надвеси от прозореца. Елъндел се простираше под тях като безбрежен океан от светлинки.

— Като реки от огън — промърмори Уейн. — Виж как светлините следват определен модел. В по-богатите квартали са повече. Улиците могат да се проследят като ленти. Красота.

Уакс изръмжа.

— Само толкова ли ще кажеш, приятелю?

— Уейн, аз виждам това на практика всяка вечер.

— Е, това вече не е никак честно. Би трябвало да те е срам.

— Задето съм Монетомет?

— Задето играеш живота с нечестно предимство, Уакс.

— Ами ако вместо това просто бъда признателен?

— И така става, предполагам.

Уакс се отпусна на койката си, свали ботушите си и развърза връзките им. Тялото му го болеше така, сякаш го бяха били до несвяст. Искаше му се да можеше да обвини за това напрежението от последните няколко дни, но след като беше докоснал Оковите на скръбта, се беше излекувал от дотогавашните рани и изтощение напълно.

Това означаваше, че сегашните му болки се дължат само на обстоятелството, че е спал няколко часа в тази койка. Поквара. Наистина остаряваше. След като обмисли това малко по-подробно, обаче, почувства, че смъртността вече не го плашеше така, както някога.

— Трябва да идем на мостика — предложи той и се изправи.

Беше изминал цял ден, откакто бяха напуснали планините. Бяха кацнали в един град, за да изпратят съобщение по телеграфа по настояване на Уакс, а после бяха изчакали следващата нощ, за да поемат по остатъка от пътя. Нямаше никакво намерение да допусне гигантски, летящ боен кораб в близост до града, без поне да даде предварително предупреждение.

Джордис се беше показала достатъчно сговорчива, след като ѝ беше обещал да ѝ се отплати за тази услуга в провизии за пътешествието им обратно до дома. Уакс знаеше, че капитанът тревожи Мараси, но той беше погледнал в очите зад маската на жената. Тя беше войник, убиец — независимо от твърденията ѝ, че е капитан на прост търговски кораб.

Тя знаеше. Уакс вече бе държал Оковите в ръце. Имал беше възможността да се отърве от малвишците и да си присвои кораба им, без никакви усилия. Но вместо това се беше съгласил на компромиса, който Стерис предложи. Независимо от резките ѝ думи, Джордис съзнаваше, че е по-облагодетелствана от сделката, отколкото би могло да се очаква.

Уейн излезе от кабината им и застана до него. Двамата се отместиха от пътя на неколцина въоръжени мъже, които тъкмо минаваха по коридора. Не можеше да види лицата им, но долавяше предостатъчно в превитите им гърбове и тихия, потиснат тон на разговорите им.

— Пречупили са се — прошепна Уейн и погледна през рамо след тях. — Не е справедливо онова, което ги е сполетяло, Уакс.

— Животът честен ли е изобщо някога?

— Към мен е бил — каза Уейн. — Даже повече от честен, може би. Като се има предвид какво заслужавам.

— Говори ли ти се за това?

— Какво?

— Използва пушка, Уейн.

— Ха, това беше просто някаква ловджийска двуцевка. Почти не се брои.