Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 247

Стори ѝ се, че разпознава почерка на Уаксилий в позите, в които се бяха проснали някои от тях — сякаш бяха запратени нагоре във въздуха и бяха нападали безжизнено. Мараси кимна удовлетворено. Нека изпълнеше задачата, заради която беше дошъл.

На нея ѝ оставаше още една от нейните. Излезе от храма и се спусна по стълбите, като подмина статуята на Лорд-Владетеля. Сега, когато върхът на копието липсваше, тя сякаш държеше дълга тояга.

А сега — къде щеше да…

От някъде наблизо отекна изстрел. Тя се обърна рязко и се огледа за източника. Прозвуча втори изстрел.

Миг по-късно, от снежната буря се показа Уейн, свел глава, с неразличимо изражение. На рамо носеше пушка, а в другата си ръка стискаше не един, а три малки метални клина.

* * *

Уакс седеше тихо на мостика на кораба и чакаше чичо си да помръдне.

Не се получаваше така, както разказваха в историите. Човек не можеше да извади пистолета си така бързо, че да застреля другия, преди да е извадил и натиснал спусъка на своя — не и без ферохимически увеличена скорост. Ако го чакаш да помръдне, със сигурност ще закъснееш. Беше провел няколко опита с халосни патрони с най-бързите мъже, които познаваше.

Онзи, който понечеше да извади пистолета си пръв, неминуемо стреляше пръв. Това беше.

Костюма стрелна ръка към пистолета си.

Уакс Тласна металната рамка на прозореца зад него. После прекоси разстоянието помежду им за частица от секундата, докато Костюма стреляше. Куршумът го улучи в рамото, но Уакс се сблъска с изненадания Едуорн и двамата се стовариха на пода на мостика.

Костюма го стисна за ръката. Запасите метал на Уакс изчезнаха.

— Аха! — възкликна Костюма. — Превърнах се в Пиявица! Мога да изцедя метала от всекиго, който ме докосне, Уаксилий. Мъртъв си. Без Оковите. Без аломантия. Аз печеля.

Уакс изръмжа, стиснал здраво Костюма, и двамата се претърколиха на пода.

— Забравяш — каза Уакс. — Не съм изненадан. Винаги си мразил това. Аз съм терисец, чичо.

Увеличи теглото си многократно.

Почерпи всичкия резерв от металоема на ръката си — стотици часове, през които беше тежал по-малко, отколкото би трябвало. Извади целия запас в един-единствен миг на отчаяние.

Летящият кораб се разтресе. Секунда по-късно, подът се разцепи под краката им.

Уакс се вкопчи в Костюма, докато падаха, и го стисна с всички сили, въпреки че едната му ръка беше отслабнала заради изстрела в рамото. Двамата пропаднаха през две от нивата на кораба — тялото на Костюма, който почерпи здраве от металоема си, понесе по-голямата част от силата на ударите, — преди да се стоварят на най-долното ниво, натъртени, покрити с рани и окървавени заради едрите трески дърво.

Костюма изглеждаше ужасѐн.

— Глупак такъв! Ще…

Уакс ги завъртя във въздуха така, че Едуорн да мине под него, докато летяха надолу. Изпълненият със снежинки въздух бучеше оглушително в ушите им, докато се носеха към земята, заобиколени от ледени кристалчета.

Костюма изкрещя.