Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 244

— Не се съмнявам, че можеш — отвърна Костюма, угаси клечката и дръпна от лулата. Опитваше се да скрие монетата. Докато говореше с мундщука в уста, си имаше извинение, задето гласът му звучи странно. — А аз мога да те унищожа само по един начин.

Уакс насочи пистолета си към него.

Костюма го погледна и се усмихна.

— Знаеш ли защо винаги съм те побеждавал, племеннико?

— Не си ме побеждавал — възрази Уакс. — Отказваш да се биеш изобщо. Това е нещо напълно различно.

— Но понякога единственият начин да победиш е именно да откажеш да се биеш.

Уакс пристъпи напред, напрегнал сетива за евентуален капан. Мислеше и се движеше много по-бързо от обикновено. Аломантичните линии, които водеха началото си от него, сияеха като синя мрежа и търсеха източници на метал, по-малки — и по-далечни — от онези, които би бил в състояние да долови при нормални обстоятелства. От време на време, те сякаш примигваха и за миг успяваше да зърне сиянието във всеки човек и предмет. Имаше чувството, че беше способен да помръдне и тях.

Един благоговеен глас в дъното на ума му прошепна: „Всички те са едно и също. Металът, умовете, хората — една и съща материя…“

— Какво направи, чичо? — попита Уакс меко.

— Тук ще ми се наложи да отговоря на собствения си въпрос — поклати Едуорн глава и се изправи. — Победих те, Уаксилий. Не благодарение на подготовката си, макар че тя беше изключително грижлива. Победих те не благодарение на интелигентността или физическата си сила, а благодарение на една моя уникална способност. Изобретателността.

— Ще ме смачкаш с помощта на някоя картина ли?

— Винаги готов с остроумен коментар! — възкликна Костюма. — Браво.

— Какво си направил?

— Заредих бомбата — отвърна Костюма. — Ще избухне след броени секунди. Освен ако аз не я спра.

— Нека избухне — каза Уакс и вдигна Оковите. Ивиците метал блестяха по повърхността на триъгълното парче метал. — Сигурен съм, че ще оцелея без проблем.

— А онези долу? — попита Костюма. — Приятелите ти? Пленниците ми? Доколкото чувам, в момента те се борят доста ожесточено за свободата си. Колко тъжно би било, ако се наложи да ги видиш изпепелени заради взрива, който, според източниците ми, ще е достатъчен да унищожи голям град напълно…

Уакс забърза мислите си още повече, като почерпи цинк. Обмисли дузина различни развоя на събитията. Да открие взривното устройство и да го Тласне надалеч? Колко щеше да успее да го отдалечи? Щеше ли Костюма да детонира бомбата, преди Уакс да го направи?

Физическата му скорост беше на привършване — Мараси трябва да я беше използвала, за да се добере до него, — така че да, Костюма щеше да разполага с достатъчно време. Но щеше ли да го направи наистина? Щеше ли да се взриви заедно с кораба, за да победи Уакс?

Ако се касаеше за обикновен престъпник, Уакс щеше да заложи на отрицателния отговор. За съжаление, обаче, Костюма и Котерията като цяло бяха демонстрирали фанатизъм, който далеч надминаваше очакванията му. Също както беше направил Майлс, преди да го екзекутират. Те не бяха просто разбойници и главорези; бяха политически революционери, роби на собствения си идеал.