Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 243
Брандън Сандърсън
Над хората долу се носеше летящ кораб, а вентилаторите му бучаха мощно на двата му понтона. Гледката беше внушителна, но корабът явно не беше лесноподвижен. Движеше се с бавната, протяжна скорост на нещо много голямо и много тежко — независимо от олекотяващите медальони.
Уакс се изкуши да смачка кораба. Да Тласне пироните, да разкъса целия корпус сред буря от разрушение и да запрати Костюма и сестра си, предателката, на замръзналото поле долу. Почти го направи. Но… Поквара. Той не беше екзекутор. Беше човек на закона. По-скоро беше готов да умре, отколкото да изневери на тази истина.
Е — да умре
Спусна се надолу и използва следите от метал в скалните блокове на храма като опора, за да се стрелне светкавично над земята. Неколцина от войниците долу направиха половинчат опит да го застрелят, но повечето явно бяха погълнати от престрелката с групата хора с маски, които се бяха прикрили зад един каменист хребет.
„Стерис, Алик“, разпозна ги Уакс. „Добре.“
Приземи се сред войниците и ги изблъска настрани. Грабна един алуминиев пистолет от поставките с оръжията им, зареди го и махна на хората с маските, преди да се стрелне нагоре към летящия кораб.
Беше силен. Невероятно силен. Оковите, които продължаваше да стиска в лявата си ръка, някак си го бяха надарили не само с аломантични способности, но и с
„Какво си създал?“, запита се. „И колко ще продължи?“
Запасите му започваха да се изчерпват. Не само металите в него, но и резервите в Оковите. Резерви, които променяха Дарбите му.
Трябваше да се сдържи, съзнаваше това — да запази резервите, за да бъдат проучени, или за да ги използва в бъдещ спешен случай, — но,
Вътре завари Костюма съвсем сам. Нямаше следа от пилоти, техници или прислужници. Само просторно, полуовално помещение, което дори не беше постлано с килим, и Костюма, седнал на стола в средата.
Уакс се провря през прозореца и вдигна алуминиевия пистолет. Ботушите му изтропаха на дървения под. Прецени обстановката. „Има хора в коридора отвън“, помисли си. „И малко метал в устата на Костюма.“ Старият номер с монетата в устата — начин да скриеш малко метал от някой аломант. Всичко в тялото се усещаше извънредно трудно.
Освен ако човек не беше надарен с мощта на самото сътворение, разбира се.
— И така — заговори Костюма, като запали лулата си, — най-после настъпи моментът на нашия сблъсък.
— Няма да бъде кой знае какъв сблъсък — каза Уакс, все още изпълнен с неукротимата сила на Оковите. — Мога да те унищожа по сто различни начина, чичо.