Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 242

— Ще ги нападнем ли? — попита Петрин.

— С каква цел?

— Така ще ни убият техните оръжия, а не студът.

Мъдри думи. Може би наистина…

Някъде извън палатката се чу тежко тупване. За собствена изненада, Джордис успя да се изправи на крака, но другите останаха сгушени по местата си. В предната част на палатката изведнъж зейна дупка, а пред нея се появи мъж с позната — макар и счупена — маска на лицето.

Невъзможно. Дали снежната треска не беше поразила и нея?

Мъжът вдигна маската си и под нея се показа брадато, но младо лице.

— Съжалявам, че нахлувам неканен — каза Алик. — Но нося дарове, в съответствие с традициите, които повелява подобна постъпка, да?

И вдигна облечения си в ръкавица юмрук, в който стискаше връзките на множество медальони.

Джордис премести поглед от медальоните към младия Алик, после — обратно към тях. За разлика от всеки друг път, сега изобщо не я беше грижа, че си позволява да вдига маската си така свободно. Приближи се към него с олюляване и грабна един от медальоните, все още неспособна да повярва на очите си.

Великолепната топлина я обля като изгрев отвътре. Въздъхна от облекчение, а умът ѝ се проясни. Това наистина беше той.

— Как? — прошепна тя.

— Сприятелих се с някои от демоните — обяви Алик.

Махна с ръка настрани и една непозната жена наполовина влезе и наполовина падна в палатката, облечена в дълга рокля, подобна на онези, които се носеха тук. Носеше цял наръч пушки.

Каза нещо на своя си език, пусна пушките на пода и отупа ръце.

— Мисля, че иска да започнем да стреляме по другите — каза Алик, докато Джордис бързаше да раздаде останалите медальони от ръката му на най-зле пострадалите от хората си. — И лично аз ще последвам заръката ѝ с удоволствие.

Петрин се зае да доразпредели последните медальони, а Джордис хвана една от пушките. Макар че топлината беше прекрасна, още се чувстваше отслабнала и не ѝ се искаше да поглежда в ботушите си, защото можеше да се окаже, че някой от пръстите ѝ е измръзнал до такава степен, че да не може да бъде спасен.

— Не съм сигурна, че ще сме в състояние да се сражаваме кой знае колко добре.

— Все пак е по-добре, отколкото да не се сражаваме въобще, да, капитане? — попита Алик.

— Така е — призна Джордис и направи жест в знак на уважение, като докосна дясното си рамо с лява ръка, а после пипна с нея и китката си. — Справи се добре. Почти ти прощавам ужасните стъпки по време на танца.

После се обърна към Петрин и добави:

— Въоръжи мъжете и жените с тези оръжия. Да убием колкото можем повече от демоните.

* * *

Уакс проби тавана на храма и се стрелна нагоре в изблик на мощ и аломантия. Завъртя се над постройката, а камъните, които се бяха разлетели около него, изсвистяха надолу, следвани от дири мъгла. На доскоро тихата равнина под него избухна оглушителна престрелка, но хората явно не се целеха в него.