Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 22

„Димът се издига, а пепелта пада“, помисли си той, като си спомни думите на един свещеник отпреди години, когато беше още малък и бе присъствал на оцеленски церемонии. Описаха пълен кръг около гостите. Поне родата на Стерис беше отчела солидно присъствие, включително и баща ѝ. Червендалестият мъж вдигна отривисто юмрук за поздрав, докато го подминаваха.

Уакс се улови, че се усмихва. Това беше искала Леси. Бяха се шегували отново и отново със своя простичък обред на Пътеследващи, който беше завършил на гърба на кон — беше им се наложило да избягат от банда разбойници. Тя все го закачаше, че някой ден ще го накара да се венчаят, както си му е редът.

Блестящи кристални украси. Притихнала тълпа. Шумолене на стъпки по посипания тук-там с пепел килим. Той се усмихна по-широко и се обърна настрани.

Но, разбира се, до него вървеше друга жена.

Почти залитна. „Глупак такъв“, помисли си. „Съвземи се.“ Този ден беше важен за Стерис; най-малкото, което можеше да направи, беше да не го провали. Или поне не и по начин, който тя не очакваше. Каквото и да значеше това.

За съжаление, докато изминаваха останалото разстояние по пръстена, неприятното чувство се увеличи. Усети, че му се гади. Изпоти се. Чувстваше се като болен — така, както се беше чувствал малкото пъти, когато се беше видял принуден да избяга от някой убиец и да остави невинни хора на произвола на съдбата.

Всичко това го принуждаваше най-после да се изправи очи в очи с една трудна истина. Не беше готов. И това не се дължеше на Стерис, нито на обстановката. Просто не беше готов за това.

Този брак означаваше да се откаже от Леси.

Но нямаше избор и трябваше да прояви воля. Стисна зъби и пристъпи редом със Стерис на подиума, където свещеникът ги чакаше, застанал между два пиедестала с кристални вази, пълни с маревилски цветя. Церемонията бе вдъхновена от вярванията на древните ларстианци и от „Възраждането на вярата“ на Хармония — том от „Словата на основателите“.

Свещеникът заговори, но Уакс не можеше да го чуе. Беше обхванат от вцепенение, стиснал челюсти, вперил очи право напред, стегнал мускули. Бяха открили свещеник, станал жертва на убийство, в същата тази църква. Убит от Леси, която беше полудяла. Не бяха ли могли да направят нещо за нея, вместо да го пратят на лов? Не можаха ли да му кажат?

Воля. Нямаше да побегне. Нямаше да се прояви като страхливец.

Хвана Стерис за ръцете, но не можеше да се насили да я погледне. Вместо това вдигна глава и насочи очи към небето през стъкления купол. По-голямата му част беше скрита от високите сгради. Небостъргачи от двете страни. Прозорците проблясваха на утринното слънце. Водонапорната кула определено пречеше на гледката, макар че се премести…

Премести?

Уакс се втренчи ужасено в огромния метален цилиндър, чиито крака се извиха, сякаш искаха да коленичат, и наклониха товара си опасно на едната страна. Покривът се плъзна настрана и падна, а тонове вода се изляха изпод него като огромна вълна.