Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 23

Той дръпна Стерис към себе си, обви ръка здраво около кръста ѝ, откъсна второто копче на жилетката си и го пусна. После се Тласна от това единствено парченце метал, двамата полетяха нагоре, далеч от подиума, а свещеникът нададе изненадан вик.

Водата се стовари върху купола, който потрепери, все още цял, за частица от секундата. После пантите на едната му част поддадоха и тя се срути навътре, последвана от вълните вода.

2.

— Сигурен ли сте, че сте добре, милорд? — попита Уакс, като помогна на лорд Драпен, генералът на констаблите в Шести откант, да слезе по стълбите на каретата си. Около тях се преплитаха тънки вадички вода и се вливаха в малката рекичка, която се бе образувала покрай канавките.

— Най-хубавият ми пистолет е съсипан, нали разбирате — каза Драпен. — Ще трябва да го пратя да го почистят и смажат наново!

— Пратете ми сметката, милорд — каза Уакс, без да изтъква факта, че един хубав пистолет надали би бил съсипан от малко — е, или от много — вода.

Изпрати застаряващия господин до коларя му — с когото си размениха примирени погледи, — след което се обърна и се изкачи обратно по стълбите към църквата. Килимът джвакаше тихичко на всяка стъпка. А може и да бяха обувките му.

Подмина свещеника, който тъкмо се разправяше с един застрахователен специалист от къща Ерикел — беше дошъл да направи оглед на щетите, преди църквата да изиска изплащането на обезщетението си, — и влезе в главната зала. Единствената част от купола, която се беше отворила, все още висеше на пантите си, а небето все още беше почти скрито от наклонената на една страна водонапорна кула, чиито крака все пак ѝ бяха попречили да се катурне напълно.

Уакс си проправи път между преобърнатите скамейки, разпръснатите венчелистчета от маревилски цветя и най-различни парчетии. От всичко продължаваше да капе вода — единственият звук в залата, освен отекващото ехо от гласа на свещеника. Уакс си проправи път през локвите към подиума. Стерис седеше на ръба с мокра рокля, обвита около тялото ѝ, и кичурчета коса, измъкнали се от плитките и прилепнали отстрани на лицето. Беше скръстила ръце на коленете си, втренчена в пода.

Уакс седна до нея.

— Е, следващия път, когато върху главите ни се изсипе потоп, ще се опитам да си спомня, че да скочиш нагоре е лоша идея — каза той, извади кърпичката си от джоба и я изстиска.

— Опита се да ни насочиш и назад. Просто не беше достатъчно бързо, лорд Уаксилий.

Той изръмжа.

— Изглежда става дума за случайна злополука. А ако все пак е бил опит за покушение… значи е бил много нескопосан. В кулата е нямало толкова вода, че да стане истински опасно. Най-сериозно е пострадал лорд Стеминг, който явно е паднал и си е ударил главата, докато се е опитвал да се измъкне от мястото си.

— Значи е било случайно произшествие — каза Стерис и се отпусна назад на подиума, а килимът изджвака тихо.

— Съжалявам.

— Не си виновен ти — въздъхна тя. — Не се ли питаш понякога дали космирът не те е взел на мушка, лорд Уаксилий?

— Космирът? Хармония ли имаш предвид?