Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 232

Обърна гръб на Уакс и закрачи между замръзналите трупове на мъжете с маските, които се показваха сред падналите камъни. Голяма част бяха притиснати под блоковете. Други сякаш дори се бяха раздробили на парчета.

Костюма пристъпи пред пиедестала и обяви:

— Съзри, Уаксилий. Днес е денят, в който ще се превърна в бог.

Уакс се опита да извика, но в дробовете му нямаше достатъчно въздух. Опита се да се измъкне изпод скалите, но тялото му отказваше да го слуша. Умираше. Макар вярната му стомана да продължаваше да гори в него, той умираше.

Не. Вече беше мъртъв. Просто тялото му още не го беше осъзнало напълно.

Костюма взе гривните в ръце. Уакс завъртя глава, доколкото му позволяваше положението, за да го погледне. Брадатият мъж се усмихна широко в очакване.

Нищо не се случи.

Костюма смръщи вежди и напрегна сили, а лицето му потъмня. После огледа гривните по-внимателно от всички страни. Сложи си ги.

Така и не се случи нищо.

— Запасите им са изчерпани — каза той с погнуса. — След всички тези премеждия, да ги намерим празни, лишени от способности. Колко жалко, наистина.

Въздъхна, приближи се към Уакс и извади алуминиевия пистолет от джоба си.

— Не се съмнявам, че учените на Айрич ще успеят да разгадаят как са били създадени. Отнеси тази мисъл със себе си във вечния покой, Уаксилий. И здрависай Железни очи вместо мен. Възнамерявам никога да не се срещам с него.

Притисна дулото на пистолета към челото на Уакс.

А миг по-късно, нещо се блъсна в него. Костюма изкрещя и се сборичка с нападателя. Отекна изстрел от алуминиевия пистолет. Костюма изруга. Дочу се тропот.

В следващия момент, пред очите на Уакс изникна физиономията на Уейн. Той коленичи до него и го огледа с ужасено изражение.

— Уейн — изграчи дрезгаво Уакс. — Как…

— А, нищо работа — отвърна другарят му. — Подхлъзнах се и паднах по една от онея ями. Само дето точно оная имаше шипове на дъното, за съжаление. Но успях да се излекувам и да се покатеря навън, след като войниците отминаха, а след това паднах тук. Определено си избрал по-хубава яма от мен.

— Костюма…

— Избяга — каза Уейн. — Не искаше битка с мен. Не и докато мога да се излекувам. Голям е страхливец…

Той млъкна, втренчен в притиснатото под скалите тяло на Уакс.

— Не…

— Намери Стерис и Мараси — прекъсна го Уакс. — Помогни им да избягат.

— Уакс — поклати глава Уейн. — Не. Не. Няма да се справя без теб.

— Напротив, ще се справиш. Бий се.

— Не за това става дума — каза Уейн. — А за всичко останало. За живота след това. Ще… ще те измъкнем оттук.

Той потри очи с юмруци и погледна към едрия камък върху Уакс, а после — към локвата кръв, която бавно се разширяваше около него.

После се отпусна на пода и прокара длани през косата си с разширени очи, сякаш беше изпаднал в шок. Уакс се опита да го подкани да тръгва, но устните му не можаха да помръднат.

Не му достигаха сили.

* * *

Мараси се беше сгушила на ледената земя до Стерис и Алик, заобиколена от въоръжените войници, които претърсваха вещите им. Все още цареше нощ, но изгревът скоро щеше да дойде.