Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 230

Едуорн заобиколи един труп и проследи дирите на Уакс с поглед. Само още няколко крачки.

— Времето на кралете отмина — продължи. — Дните на всесилните герои, които хората обожествяват, са преброени, а с тях си отива и правото на аломантите върху мощта им. Човешките дарби вече няма да зависят от капризите на съдбата. Ще бъдат удостоени с тях онези, които ги заслужават. Онези, които могат да ги използват.

Той понечи да направи още една крачка, но се поколеба, свел поглед. После се ухили широко и отстъпи назад, а сърцето на Уакс падна в петите.

— Опитваш се да ме примамиш в капан, значи? Ама че недообмислен план, Уаксилий — каза той и изви шия нагоре. — Явно целият онзи участък на тавана е направен така, че да пропадне, ако стъпя там. Ти също ще попаднеш под него.

Едуорн се обърна и погледна право натам, където се беше скрил племенникът му.

Уакс вдигна глава.

— Би си струвало.

Още носеше пушката си, но се съмняваше, че му е останала сила да я използва. Вместо това коленичи и протегна окървавена длан, в която стискаше един куршум.

— Да проверим ли колко те бива, чичо?

Дуел. Може би щеше да спечели, ако го предизвикаше на дуел.

Едуорн го изгледа за момент, после поклати глава.

— Не, не мисля.

После стъпи на плочката на механизма и задейства капана.

* * *

Телсин подкара Мараси и останалите извън храма. Щом излязоха, протегна ръка към китката на Мараси и откъсна медальона, привързан там.

Мараси си пое рязко дъх и се вкопчи в чантата си, когато студът я нападна като ято насекоми и загриза ожесточено по всеки сантиметър гола кожа. Роклята ѝ внезапно ѝ се стори като непотребен, тънък парцал. Все едно изобщо не беше облечена. Телсин направи същото със Стерис, и накрая протегна пръсти към ръката на Алик.

— Моля те — намеси се Мараси. — Той…

Телсин хвана медальона. Алик се опита да се отдръпне, но един от стражите го удари през лицето, като спука маската му и го накара да се строполи на заснежените камъни. Стражът се пресегна и откъсна медальона му. Алик изсъска от болка и се сви на студената земя.

Полето пред храма кипеше от оживена дейност. Брезентът на палатките плющеше на вятъра, а хората на Телсин обикаляха насам-натам около летящия кораб на Ловците. Група мъже с маски бяха отведени насила през полето към една особено просторна палатка. Значи другарите на Алик още бяха живи.

Мъж, облякъл червена униформа под дебелото си палто, се изкачи по стълбите.

— Мадам Закономерност — обърна се той към Телсин, когато стигна до върха, — смятаме, че открихме местоположението на оръжието.

— Оковите? — попита Мараси.

Телсин я изгледа развеселено.

— Оковите бяха просто вероятност. Много обещаваща и любопитна, да, и не отричам разочарованието си. Айрич ще остане особено недоволен, когато разбере. Но не дойдохме заради тях.

„Въздушният кораб“, даде си сметка Мараси и се обърна към него. „С бомбата, предназначена да унищожи храма.“

Бомба, която така и не беше използвана. Около големия кораб обикаляха мнозина от хората на Телсин и явно го проучваха. Заради него бяха дошли Костюма и останалите.