Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 231

Мараси направи крачка напред, но един от пазачите я хвана, а друг бръкна в чантата ѝ, за да провери дали не носи нещо опасно. Трети изби тефтера на Стерис от ръцете ѝ и се захвана да я претърсва, без да се церемони излишно.

— Въпреки суровия климат, корабът е в добро състояние, Закономерност — съобщи войникът на Телсин, докато Мараси наблюдаваше безпомощно. — За разлика от другия, не е корабокруширал.

— Отлично — каза Телсин. — Да видим дали в него е останало нещо от метала-гориво.

Запъти се надолу по стълбите, защитавана от лютия студ благодарение на медальона на китката си. В сравнение с мъжете в пълна зимна униформа, тя приличаше на безплътен дух с изящната си, въздушна рокля. Спря посред път, поколеба се за миг и се обърна към Мараси и останалите.

— Претърсете ги внимателно — заповяда тя на мъжете. — Долових малко количество метал у по-възрастната, но вече не го усещам. Тефтерът ѝ трябва да има метални скоби в подвързията. Не вярвам, че имат алуминиеви оръжия — като се изключи пистолета, който носеше Уаксилий. Така или иначе, не ги изпускайте от очи. Те са застраховката ни срещу ниския — който още е някъде тук.

* * *

Таванът пропадна върху тях.

Уакс изкрещя и се хвърли към пиедестала с двете гривни. Костюма предприе нещо различно — Тласна се от тях и отскочи назад, далеч от падащите парчета.

Камъните се стовариха върху Уакс като свирепи юмруци и го притиснаха към земята. Усети как костите му изхрущяват. Той се опита да си поеме дъх дрезгаво, но дробовете му се напълниха с прах.

Разбра колко тежко е положението, когато болката отшумя. Докато прашинките бавно се слягаха, установи, че не може да движи тялото си изобщо. Чувстваше как някаква тежест притиска гърба му, докато лежеше, извърнал глава на една страна. Една от дланите му беше увиснала пред очите му; пръстите ѝ бяха смазани. Не ги усещаше. Не усещаше нищо. Само лицето си. Достатъчно, за да усети сълзите на болка и срам, които се стичаха по бузите му.

„Стомана.“ Опита се да разпали.

Усети я съвсем мъничко — топлина, която се превърна в единственото нещо, което можеше да усети.

Купчина каменни отломки встрани от него се размърда с тракане. Секунда по-късно от нея се показа Костюма. Раната на ръката му се излекува пред очите на Уаксилий. Отръска се от праха и се обърна към Уакс.

— Проблемът на хемалургията са ограниченията ѝ — каза. — Ако убиеш някого и си присвоиш Металните му способности, ще наследиш дарбата му по-слаба, отколкото е била у него. Знаеше ли това? И нещо повече — ако използваш твърде много клинове, ставаш податлив на… намесата на Хармония. Ако се съди по историите, които се разказват, ставаш податлив на влиянието даже на всеки Усмирител или Размирител с достатъчно талант.

Поклати глава и продължи:

— Дарбите ми се ограничават до три — макар и да открихме начин да отслабим нечии сили, докато ние самите се захранваме от тях.

Хвърли поглед на гривните.

— Но ако има начин да придобием още способности и да се освободим от властта на Хармония… Е, това вече би било нещо. Напълно разбирам защо Телсин жадува за това така силно.